РИЦАРЯТ И УОМБА
Те дойдоха от север, от запад и юг.
Хей, всички запейте таз песен игрива!
Те ще искат вдовицата Уйкъмска тук.
Коя ли вдовица ще каже: Не бива!
Беше първият рицар, във Тейндейл роден.
Хей, всички запейте таз песен игрива!
Бог да пази — предците му знатни мъже.
Коя ли вдовица ще каже: Не бива!
Бил баща му дворянин, а чичо му — княз,
той хвалел се с рима и песен звънлива.
Но във замъка свой се завърнал тозчас,
вдовицата казала просто: Не бива!
УОМБА
А пък втория в мило и драго се клел.
Хей, всички запейте таз песен игрива!
Той бил джентълмен и дошъл бил от Уелс.
Коя ли вдовица ще каже: Не бива!
Аз съм Дейвид ап Моргьн ап Грифит ап Хю
ап Тюдор ап Рейс — той редял търпеливо.
Где ще има вдовица за толкоз мъже?
Вдовицата казала просто: Не бива!
А пък третия бил чифликчия от Кент,
той хубаво пеел таз песен игрива.
Той пресметнал й своята рента на ден.
Коя ли вдовица ще каже: Не бива!
ДВАМАТА
Тя изпъдила рицар и стар джентълмен.
Хей, всички запейте таз песен игрива!
Но щом дойде със рента мъжага от Кент,
коя ли вдовица ще каже: Не бива!
— Да можеше нашият домакин — горянинът, или веселият монах, неговият свещеник, да чуят твоята песен, толкова хвалебствена за този грубоват, но прям и сърдечен селянин, Уомба! — рече рицарят.
— Аз пък не бих си пожелал подобно нещо, ако не беше онзи рог, дето виси на пояса ти — отговори Уомба.
— Вярно — поде рицарят, — той е залог за приятелските чувства на Локсли, макар че не вярвам да ми потрябва. Той ме увери, че стига три пъти да го надуя, щом се нуждая от помощ, и веднага ще се съберат цяла банда от неговите честни селяни.
— Пазил ни господ, казвам аз — обади се пак шутът, — ако този хубав подарък не беше гаранция, че ще ни пуснат да минем мирно и тихо.
— Че какво искаш да кажеш? — почуди се рицарят. — Наистина ли мислиш, че ако не беше този залог за другарство, те щяха да ни нападнат?
— Моля ти се, аз нищо не казвам — заяви Уомба, — защото и зелените дървета имат уши не по-малко от каменните стени. Но можеш ли да ми изтълкуваш следното, господин рицарю? Кога е по-добре каната ти за вино и кесията ти да са празни, отколкото пълни?
— Ами май никога — отговори рицарят.
— За такъв прост отговор заслужаваш никога да не държиш нито пълна кана, нито пълна кесия! По-добре е да изпразниш каната, преди да я подадеш на саксонец, а да оставиш парите си у дома, преди да поемеш път през гората.
— Значи, според теб нашите приятели са истински разбойници, а? — попита рицарят на букаите.
— От мен не си чувал такива приказки — заяви Уомба, — Конят може да почувствува облекчение, ако му махнеш багажа, когато го чака дълъг път. А положително и на ездача ще олекне, ако се освободи от корена на злото. Затова няма да назова с груби имена онези, които вършат подобни услуги. Но когато срещам тези юнаци, бих желал багажът ми да си е у дома, а кесията — в стаята ми, защото това би им спестило много труд.
— Независимо как ги описваш, все пак ние сме длъжни-да се молим за тях, приятелю.
— Ще се моля за тях от все сърце — каза Уомба, — но в града, не в гората, както игуменът на „Св. Бий“, когото накараха да чете литургия в един кух дъб вместо в църковен олтар.
— Каквото щеш кажи, Уомба — възрази рицарят, — но тези свободни селяни направиха истинска услуга на господаря ти Седрик при Торкилстън.
— Да, така е — отвърна Уомба, — но така си правят сметките и с бога.
— Сметките ли? — недоумяваше рицарят. — Какво искаш да кажеш, Уомба?
— Сега ще чуеш — поясни Уомба. — Те си изравняват сметките с бога не по-зле, отколкото Исак евреинът, когато записва дълговете на длъжниците си: като него, дават съвсем малко, а получават много. Навярно смятат, че ще бъдат възнаградени със седемкратна лихва, както обещава светото писание на онези, които дават заеми от милосърдие.
— Дай ми пример за това, което искаш да кажеш, Уомба. Нищо не разбирам от твоите сметки и лихви — отвърна рицарят.
— Ами щом си толкова несхватлив въпреки храбростта си, позволи ми да ти кажа, че ония честни хора уравновесяват едно добро дело с някое не дотам похвално, като например да дадеш една крона на някой просещ монах, а от друга страна да задигнеш сто жълтици от някой дебел игумен, или да целунеш едно момиче в гората, а от друга страна да услужиш на някоя бедна вдовица.
— Кое смяташ за добро дело и кое за злодеяние? — прекъсна го рицарят.
Читать дальше