Уолтър Скот - Айвънхоу

— Не мога да отрека — призна абатът, като се прекръсти, — че такива неща са се случвали и че са пратени от бога. Но тогава тези предчувствия са имали предвид конкретна и полезна цел. Но каква полза би имал ти, с още незаздравели рани, да следваш стъпките на човек, комуто не можеш да помогнеш, дори да го нападнат?

— Абате — рече Айвънхоу, — имаш грешка, достатъчно съм силен да разменя удари с всекиго, който би ме предизвикал на такава борба. Но дори да не беше така, не бих ли могъл да му помогна, ако е в опасност, по друг начин освен със силата на оръжието си? Всеизвестно е, че саксонците не обичат норманите и кой знае какво може да стане, ако той внезапно се появи сред тях, както сърцата им са раздразнени от смъртта на Ателстън, а главите им разпалени от пиршеството, на което ще се отдават. Смятам, че е много опасно той да се появи сред тях точно в този момент и съм твърдо решен да се изложа на тази опасност наред с него или да я предотвратя. За да мога по-успешно да изпълня намерението си, бих те помолил да ми услужиш с някой кон за езда с по-лека стъпка, отколкото на моя destrier 200 200 Боен кон . — Б. пр. .

— Разбира се — отвърна добрият духовник, — ще ти дам собственото си бавно испанско конче. Пък дано заради тебе да върви в раван, както конят на абата от свети Олбънския манастир. Но едно мога да кажа с положителност за Малкин — така наричам малката кобила, — ако търсиш кротък кон с равен ход за по-дълъг път, няма да намериш по-добро добиче от моето, като изключим коня на някой фокусник, който може да ти изкара стъпките на моряшки танц, пък и яйца да има пред него, пак няма да ги счупи. Колко проповеди съм съчинявал на гърба му за назидание на моите братя от абатството и за безброй страдащи християни!

— Моля те, преподобни отче, нареди веднага да приготвят Малкин за път и кажи на Гърт да ме придружава с оръжието ми.

— Но умолявам те, добри ми господине — взе да обяснява абатът, — не забравяй, че Малкин толкова разбира от оръжие, колкото господарят й, и не — гарантирам за нея, като те види облечен в пълно бойно облекло, нито пък дали ще издържи такава тежест. Ще видиш, Малкин е умно животно и ще протестира срещу прекомерно голям товар. Само бях заел книгата Fructus Temporum 201 201 Църковна книга. — Б. пр. от свещеника в „Свети Бий“ и, честна дума ти казвам, кобилата не щя да мръдне от портата, докато не замених огромния том с малкия си требник.

— Може да ми имаш пълно доверие, свети Отче — каза Айвънхоу, — няма да я мъча с прекалено голям товар. А ако й хрумне да не ме слуша, тя ще е пострадавшата.

Той изрече тези думи, докато Гърт прикрепваше към петите на рицаря чифт големи позлатени шпори, които лесно биха убедили кой и да е необуздан кон, че за него е най-безопасно да се подчинява на волята на ездача си.

Като видя дълбоко нарязаните колелца, с които петите на Айвънхоу сега бяха въоръжени, добрият абат взе да съжалява за любезността си.

— Но моля ти се, добри ми господине, сега се сещам, че моята Малкин не търпи шпори — викна той. — По-добре да почакаш малко за кобилата на нашия иконом, долу при чифлика, която можем да ти доведем до един час и която не може да не е кротка, тъй като ни докарва повечето от дървата за през зимата и не яде зоб.

— Благодаря ти, свети отче, но ще се възползувам от първото ти предложение, защото виждам, че вече водят Малкин към портата. Гърт ще носи оръжието ми. А по другия въпрос, бъди уверен, че щом няма да претоваря гърба й, тя няма да надвие търпението ми. А сега сбогом!

Айвънхоу слезе по стълбите по-бързо и по-лесно, отколкото очакваше, и се метна веднага на коня, в желанието си да избяга от досадния абат, който го следваше толкова отблизо, колкото му позволяваха възрастта и пълнотата му, като ту хвалеше достойнствата на Малкин, ту увещаваше рицаря да я язди внимателно.

— Тя е в най-опасния период както за девойка, така и за кобила — каза старикът, смеейки се на собствената си шега, — защото е едва в петнадесетата си година.

Айвънхоу, който имаше друга по-важна работа, отколкото да разисква надълго и нашироко със собственика върху хода на един кон, слушаше само с половин ухо сериозните съвети и закачливите шеги на абата. Възседнал вече кобилата, той заповяда] на оръженосеца си (Гърт вече се наричаше такъв) да-язди редом с него и пое по пътя през гората, по който бе минал Черния рицар. А абатът го проследи с очи, застанал пред портата на манастира, като продължаваше да възклицава:

— Света Богородице! Какви бързи и нетърпеливи хора са войниците! Съжалявам, че му поверих Малкин, защото, както съм схванат от ревматизъм, свършено е с мене, ако я сполети някакво зло. Все пак — продължи той, като се поопомни — както аз самият не бих пожалил старите си сакати нозе за благородното дело на стара Англия, така и Малкин ще трябва да се изложи на опасност в същото начинание. Пък може и да сметнат, че бедният ни манастир заслужава някакво богато възнаграждение. Може също така случайно да се сетят да платят на стария игумен някое конче за езда. Ако ли не направят нито едното, нито другото, тъй като големците често забравят услугите на дребните хорица, право да си кажа, ще ми стига тази отплата, че съм сторил добро. А сега май дойде време да свикаме братята на закуска а столовата. Ах, не се съмнявам, че се отзовават на този зов по-охотно, отколкото на камбаната за полунощните служби или за утринна молитва.