Уолтър Скот - Айвънхоу

— Свещеникът — обади се Клемънт — май не вярва вече толкоз много В покръстването на евреина, откак получи този удар по главата.

— Я млъкни, негоднико! Какво ми дрънкаш за покръстване? Каква е тази работа! Та няма ли тук уважение? Всички станали господари! Слушай да ти кажа, приятелю — аз бях още малко замаян, когато смелият рицар ме удари, иначе щях да удържа! Ама ако още се надсмиваш, ще узнаеш, че мога не само да получавам удари, ами и да ги нанасям!

— Стига вече! — намеси се Локсли. — А ти, евреино, помисли за откупа си. Няма защо да ти казваме, че твоето племе е прокълнато от всички християни. Вярвай ми, че дълго няма да те търпим между нас. Помисли си тогаз какво ще ни предложиш, а пък аз в това време ще се занимая с един по-друг пленник.

— Колцина от хората на Фрон де Бьоф бяха взети в плен? — запита Черния рицар.

— Никой, за когото заслужаваше да се иска откуп — отговори смелият стрелец. — Бяха неколцина жалки слуги, които пуснахме да си търсят друг господар. Достатъчна ни беше мъстта и печалбата — те всичките не струваха пет пари. Пленникът, за когото става дума, е по-хубава плячка. Той е един монах-веселяк, който отивал да посети любовницата си, доколкото мога да съдя по облеклото му и по такъмите на коня му. Ето го и достойният прелат — наперен като пуяк!

И двама селяни доведоха пред трона на разбойническия главатар нашия стар познайник абата Еймър от Жорво.

По чертите и обноските на пленения игумен личеше многостранна смесица от накърнено честолюбие, смутена превзетост и физически страх.

— Е, какво значи това, господа? — попита той с глас, в който се долавяха всички тези вълнения. — Що за ред сте възприели? Турци ли сте или християни, че се отнасяте така с духовно лице? Знаете ли какво значи manus imponere in servos Domini? 158 158 Да вдигнеш ръка срещу божи служители (лат.) Задигнахте писмата ми, разкъсахте дългата ми пелерина с интересна изрязана дантела, която би могла и на кардинал да послужи. Да е друг в моето положение, веднага щеше да excommunicabo vos 159 159 Да ви отлъчи от църквата (лат.) . Но аз съм благодушен човек и ако заповядате да доведат конете ми, ако освободите моите братя и възстановите книжата ми, ако ми наброите с най-голяма бързина сто крони, които да изразходвам за литургии пред главния олтар на църквата в Жорвенския манастир, и дадете обет, че няма да хапнете дивеч до Петдесетница, може почти никак да не пострадате за тази лудория.

— Свети отче — каза водачът на разбойниците, — извънредно много съжалявам, че някои от последователите ми така са се отнесли с вас и че в качеството си на духовник имате основание да им отправите укор.

— Как се отнесоха с мене! — повтори възмутено думите му игуменът, насърчен от мекия тон на Локсли. — Та към породисто куче не би следвало да се отнесат така, камо ли към християнин, а още по-малко към духовно лице, а най-малко с абата на светото общежитие в Жорво. Тук има един пиян певец, един ругател — по име Алън-а-Дейл — nebulo quidam 160 160 Един негодник (лат.) , — който ме заплашва с телесно наказание — та дори и със смърт, ако не платя четиристотин крони откуп, извън всички скъпоценности, които вече ми задигна — безценни златни верижки и пръстени от няколко реда златни синджирчета; да не говорим за нещата, които се изпочупиха и развалиха в грубоватите му ръце, като например кутийката ми за парфюми и сребърните ми маши за къдрене на коса.

— Не може да бъде Алън-а-Дейл така да се е отнесъл с човек с вашата свята осанка — отвърна водачът.

— Вярно е, колкото е вярно евангелието на свети Никодим — каза абатът. — Той се закле с много жестоки северняшки клетви, че ще ме обеси на най-високото дърво в гората.

— Наистина ли каза това? Щом е така, свети отче, съветвам ви да изпълните исканията му, защото Алън-а-Дейл е от тези хора, дето, като кажат нещо, думата им на две не става.

— Вие се шегувате с мен — втрещи се абатът и се засмя престорено. — Аз самият разбирам от шеги и много обичам да се шегуват. Но — ха, ха, ха! — когато веселбата трае цяла нощ, сутринта е вече време човек да стане сериозен.

— Пък аз съм сериозен като изповедник — отвърна разбойникът. — Ще трябва да платите голяма сума като откуп, господин абате, или има изгледи манастирът ви да се събере за избор на нов игумен. Защото в такъв случай ще загубите мястото си.