Уолтър Скот - Айвънхоу

— Дъщеря ти не беше ли тъмнокоса — попита един от разбойниците — и не носеше ли воал от тънка вита коприна, извезан със сребро?

— Тъй! Тъй! — потвърди старецът, цял разтреперан от нетърпение, както преди трепереше от страх. — Яков да те благослови! Знаеш ли дали е в безопасност?

— Значи, нея отвлече гордият тамплиер, когато снощи разкъса нашите редици. Бях опънал лъка си да пратя по него една стрела, но го пощадих именно заради девойката, страхувах се да не пострада тя.

— Ах! — отвърна евреинът. — Да беше изстрелял стрелата, та дори тя да бе пробола нейната гръд! Гробницата на отците й е за предпочитание пред позорното ложе на развратния и свиреп тамплиер. Ихавод! Ихавод! 165 165 В стария завет бременната жена на Финеес, като се научила, че ковчегът божи е пленен и че свекър й и мъжът й са загинали, родила син, когото нарекла Ихавод (Безславие) и преди да умре, казала: „Отиде си славата от Израел.“ — Б. пр.

— Приятели мои — каза водачът на разбойниците, като се огледа, — макар този старик да е евреин, все пак скръбта му ме трогна. Постъпи честно с нас, Исак: кажи, ще останеш ли наистина без грош, ако платиш откуп от хиляда крони?

Принуден отново да наведе мислите си към имуществото си, на което по силата на непоправим навик държеше толкова много, щото любовта му към него съперничеше дори с бащинските му чувства, Исак пребледня, взе да заеква и не можа да отрече, че все още му остава нещичко.

— Е, от нас да мине, нека ти остане нещо — каза Локсли. — Няма да правим чак толкова тънки сметки с тебе. Лишен от богатствата си, има толкова вероятност да отървеш дъщеря си от лапите на сър Брайън де Боа Жилбер, колкото да повалиш царски елен с безвърха стрела. Определяме ти същия откуп като на абата Еймър или по-точно казано, сто крони по-малко, които сто крони ще минат като моя лична загуба, за да не се ощети това многоуважаемо общество. По този начин ще избегнем грозната простъпка да слагаме евреин-търговец на едни везни с християнски духовник, а ще ти останат шестстотин крони, с които да заплатиш откупа на дъщеря си. Тамплиерите не обичат блясъка на сребърниците по-малко от блясъка на черните очи. Побързай да издириш де Боа Жилбер и нека да чуе как дрънкат кроните ти, преди да я постигне по-лоша беда. Ще го намериш според сведенията на нашите съгледвачи в съседната прецептория 166 166 Така се наричали манастирите на рицарите тамплиери. — Б. пр. . Добре ли му рекох, момци мои?

Свободните селяни както обикновено изразиха съгласието си с мнението на водача си. А Исак, облекчен от половината си опасения с вестта, че дъщеря му е жива и че съществува все пак възможност да я откупи, се хвърли в краката на щедрия разбойник и търкайки брадата си в неговите обувки, се опита да целуне края на зелената му дреха. Водачът се отдръпна и се освободи от евреина, като показа презрението си.

— Стига, дявол да те вземе, изправи се бе, човече! Аз съм англичанин по рождение и не обичам ориенталски поклони. Коленичи пред бога, а не пред окаян грешник като мен!

— Вярно, евреино — каза абатът Еймър, — падни на колене пред бога, в лицето на неговия служител, и ако искрено се разкаеш и съответно дариш гробницата на свети Робърт с дарове, кой знае, може и да получиш опрощение и ти, и дъщеря ти Ребека. Скърбя за девойката, защото тя има прекрасно лице. Видях я на турнира в Ашби. Освен това Брайън де Боа Жилбер е човек, пред когото имам голямо влияние. Помисли си как можеш да заслужиш една добра дума от мен.

— Тежко ми! Уви! — възкликна евреинът. — Отвсякъде искат да ме ограбят. Плячка съм на асирийците, както и на египтянина.

— Че каква друга съдба очакваш за проклетото си племе? — попита абатът в отговор. — Защото според светото писание verbum Domini projecerunt, et sapientia est nulla in eis — те отхвърлиха словото божие и у тях няма мъдрост, — propterea dado mulieres eorum exteris — ще дам жените им на чужденци, тоест в настоящия случай на тамплиера, — et thesauros eorum haeredibus alienis — а богатствата им на други, в сегашния случай на тези почтени господа.

Исак изстена дълбоко, закърши ръце и отново изпадна в пълно отчаяние. Но водачът на разбойниците го дръпна настрана.

— Помисли си добре, Исак — каза Локсли, — как ще постъпиш сега. Съветвам те да спечелиш този духовник на твоя страна. Той е суетен, Исак, и алчен. Понеже има нужда от пари, за да живее в разкош. Ти лесно можеш да задоволиш алчността му. Не мисли, че можеш да ме излъжеш, като се преструваш на беден. Знам в най-големи подробности самия железен ковчег, където си държиш торбите с пари. Какво си мислиш? Да не би да не знам големия камък под ябълковото дърво в градината ти в Йорк? — Евреинът пребледня като смъртник. — Но от мен няма какво да се боиш — продължи Локсли, — защото ние сме стари познайници. Забравил ли си болния селянин, когото красивата ти дъщеря Ребека освободи от белезниците в Йорк и го държа в твоя дом, докато се възстанови здравето му? Като оздравя, ти го изпрати и му даде една сребърна монета, помниш ли? Макар и лихвар, никога не си давал монета с по-добра лихва от онази дребна сребърна марка, защото тя днес ти спести петстотин крони.