Уолтър Скот - Айвънхоу

Игуменът седна и бавно-бавно съчини писмо до Брайън де Боа Жилбер. Като подпечати внимателно плочките, той ги предаде на евреина с думите:

— Това писмо ще ти осигури свободен достъп в прецепторията в Темпълстоу и по мое мнение най-много ще допринесе за освобождаването на дъщеря ти, ако добре го подкрепиш с изгодни предложения и подходящи стоки. Защото, вярвай ми, добрият рицар Боа Жилбер е от братството на онези, които нищо не правят безвъзмездно.

— Е, абате — каза разбойникът, — повече няма да те задържам тук, след като дадеш на евреина разписка за шестстотин крони — стойността на определения за тебе откуп. Аз го приемам за ковчежник. И само да чуя, че се опъваш да му платиш сумата, която той ще плати като откуп, света дева Мария да се откаже от мен, ако не подпаля манастира над главата ти, та ако ще десет години по-рано да увисна на бесилката!

Много по-неохотно, отколкото преди малко бе съчинил писмото си до Боа Жилбер, абатът написа разписка за шестстотин крони, получени от Исак от Йорк, за да изплати откупа си, с тържествено обещание да се разплати честно с него.

— А сега — каза игуменът Еймър — моля да ми върнеш мулетата и конете и да освободиш светите братя, мои подчинени, както и да ми предадеш пръстените, скъпоценностите и скъпите одежди, които ми задигнаха, тъй като вече изпълних изискванията ти по откупа като истински пленник.

— Що се отнася до братята, абате — каза Локсли, — в най-скоро време ще ги освободим, защото би било несправедливо да ги задържаме. А конете и мулетата също ще ти бъдат върнати с достатъчно пътни пари, за да стигнеш до Йорк, защото би било жестоко да те лишим от превозни средства. Но пръстените, скъпоценностите и тъй нататък, трябва да разбереш, че ние сме хора с чувствителна съвест и не ще оставим свят човек като тебе, за когото суетата на този живот не би следвало да представлява никакъв интерес, да се излага на силното изкушение да нарушава правилата на ордена си, като носи пръстени, гердани и други суетни дрънкулки.

— Помислете добре какво вършите, господа — каза абатът, — преди да турите ръка на църковни дарове, тези неща са inter res sanctas 168 168 Се числят като свещени вещи (лат.) и кей знае каква беда може да последва, ако до тях се докоснат ръце на миряни.

— Аз ще се погрижа за това, преподобни абате — каза отшелникът от Копмънхърст, — защото лично аз ще ги нося.

— Приятелю или брате — обърна се към него абатът в отговор на това разрешение на опасенията му, — ако действително си се покалугерил, моля те да помислиш как ще се оправдаеш пред председателя на църковния съд за участието ти в днешните събития.

— Приятелю абате — отвърна отшелникът, — разреши ми да те осведомя, че аз водя една малка епархия, където сам съм си владика и толкова ме е грижа за йоркския владика, колкото за абата на Жорво, за приора и целия манастир.

— Ти си от нередовните — продължи абатът, — ти си от ония недисциплинирани мъже, които, представяйки се за духовни лица без сериозно основание, оскверняват светите обреди и излагат на опасност душите на онези, които се допират до тях за съвет; lapides pro pane condonantes iis, които им дават камъни вместо хляб, както се казва във Вулгатата 169 169 Библия от IV век на простонароден латински. — Б. пр. .

— Е, ако си бях блъскал акъла с латински, нямаше толкова дълго да ми оцелее главата. Аз заявявам, че да обереш скъпоценностите и дрънкулките на надути свещеници като тебе, е съвсем законно ограбване на египтяните. 170 170 Тоест — ограбване на враговете. — Б. пр.

— Ти си бандитски свешеник — възмути се абатът, силно разгневен, — excommunicabo vos 171 171 Отлъчвам ви от църквата (лат.) .

— Ти самият приличаш повече на крадец и еретик — каза монахът, не по-малко възмутен. — Няма да преглътна такава обида пред моите енориаши, каквато ти не се посвени да ми нанесеш, макар да съм ти брат во Христе. Ossa ejus perfringam, ще ти строша костите, както се казва във Вулгатата.

— Я гледай! — извика водачът. — Как може свети братя да си разменят такива любезности? Ти, брате, да не нарушаваш реда. А ти, абате, освен, ако си си уредил сметките с бога, не предизвиквай повече монаха. Отшелнико, остави светия отец да си отиде спокойно, като човек, който си е платил откупа.

Селяните разтърваха разгневените духовници, които продължаваха с повишен тон да се ругаят на неправилен латински език, който абатът говореше по-плавно, а отшелникът по-енергично. Най-после игуменът се опомни достатъчно, за да си даде сметка, че подронва достойнството си, като се разправя с такъв разбойнически свещеник, и тъй като в този момент при него дойдоха събратята му, пое пътя си далеч не толкова тържествено и с вид, много по-достоен за апостол на вярата, що се отнася до светските блага 172 172 Тоест — много обеднял. — Б. пр. , отколкото преди тази среща. Сега остана само евреинът да представи някаква гаранция за откупа, който щеше да плати за абата и за себе си. Той даде един ордер, подпечатан с неговия печат, до един негов сънародник в Йорк, с който го задължаваше да заплати на приносящия сумата 1100 (хиляда и сто) крони и да предаде известни стоки, изброени в бележката.