Уолтър Скот - Айвънхоу

— Вярно ли е това, евреино? — запита Локсли. — Наистина ли се отричаш от неверието си?

— Имайте милост към мене — замоли се евреинът, — та аз не разбрах нито дума от това, що преподобният свещеник ми разправя през тази страшна нощ! Уви! Аз бях тъй объркан от терзания, страх и скръб, че дори нашият свет отец Аврам да бе дошъл да ми проповядва, щеше да намери един глух слушател.

— Лъжеш, евреино, сам знаеш, че лъжеш! — каза калугерът. — Аз ще ти напомня само една дума от нашия разговор — ти обеща да подариш цялото си имущество на светия ни орден.

— Бог да ми е на помощ, справедливи господа — възкликна Исак, още по-уплашен от преди. — Такава дума никога не е излизала от устата ми! Уви! Аз съм стар и опропастен човек — боя се, че и дете нямам вече, — имайте милост към мене, пуснете ме да си ходя!

— Не — каза монахът, — ако се отмяташ от обещаното в полза на светата църква, ти трябва да платиш за това.

И той вдигна алебардата си и здравата щеше да стовари дръжката й върху раменете на евреина, ако Черния рицар не бе спрял удара му, привличайки по този начин гнева на светия отец върху себе си.

— Кълна се в свети Тома от Кент — рече той, — ако река, господин Лениви любовнико, ще те науча аз тебе да си гледаш работата, макар че си в железен калъф!

— Недей се сърди — рече рицарят, — ти знаеш, че съм ти заклет другар и приятел.

— Не знам аз нищо подобно — отвърна монахът — и ти казвам, че си перчо, който обича да се меси в чужди работи.

— Ама нима забрави — продължи рицарят, комуто сякаш правеше удоволствие да дразни някогашния си домакин, — че заради мене (аз няма да споменавам нищо за изкушението, което представляваше шишето и баницата), — заради мене ти наруши обета си за пост и бдение?

— Ей, приятелю — каза монахът и сви грамадния си юмрук, — ама аз наистина ще ти стоваря един!

— Не приемам такива дарове — рече рицарят, — съгласен съм само да приема удара ти назаем, но ще ти го върна с такава лихва, каквато твоят пленник тука никога не е вземал в търговията си. 156 156 Тази размяна на удари с веселяка калугер не е съвсем неправдоподобна за характера на Ричард I, ако той е правилно представен в романсите. В един много интересен разказ за приключенията му в Светите земи и завръщането му оттам се говори за такава размяна на пехливански любезности през време на пленничеството му в Германия. Противникът му бил син на главния пазач на затвора и имал неблагоразумието да приеме покана за размяна на удари. Кралят се изправил мъжки и понесъл удара, който го накарал да се олюлее. В отговор, след като предварително си намазал ръката с восък — една практика, която не е известна на съвременните борци, — той върнал удара с такава лихва, че убил противника си на място. — Б. а.

— Ей, сега ще видим — каза монахът.

— Хей — извика Локсли, — каква е тази работа, луди отче? Какви са тези кавги под сборищното ни дърво?

— Никакви кавги — отговори рицарят, — това е само приятелска размяна на любезности. Хайде, отче, удряй, ако смееш, аз ще изтърпя удара ти, ако ти си съгласен да изтърпиш моя.

— Ти имаш преимущество с тази желязна тенджера на главата — каза духовникът. — Но хайде! Ей сега ще паднеш, па макар да си Голиат от Гат 157 157 Голиат — гигант-филистимец, когото младият Давид, бъдещ цар на Израел, успял да убие, въпреки че бил много по-дребен от него. — Б. а. с месингов шлем.

Калугерът оголи мускулестата си ръка до лакътя и с все сила нанесе на рицаря удар, който можеше да повали вол. Но противникът му остана твърд като скала. Силен вик се изтръгна от всички селяни наоколо, защото ударът на отеца беше пословичен сред тях и малцина бяха тези, които на шега или наистина не бяха имали случай да изпитат силата му.

— Сега, отче — каза рицарят, като свали желязната си ръкавица, — аз имах преимущество на главата си, но не ща да имам и на ръката. Дръж се мъжки!

— Cenam mean dedi vapulatori — подавам бузата си, за да я ударят — каза духовникът, — ако можеш да ме поместиш от мястото ми, друже, драговолно ти отстъпвам откупа на евреина.

Тъй рече здравенякът калугер и зае предизвикателна и самонадеяна поза. Но кой може да избегне съдбата си? Ударът на рицаря бе нанесен с такава сила и охота, че монахът се преметна презглава на поляната за голяма изненада на всички зрители. Но като стана, той не бе нито ядосан, нито клюмнал.

— Братко — обърна се той към рицаря, — трябваше по-предпазливо да използваш силата си. Ако ми беше строшил ченето, едва щях да мога да мотолевя литургията, защото лошо свири свирачът, ако няма долна челюст. Въпреки това ето ръката ми в приятелско уверение на това, че няма вече да си разменям удари с тебе, след като веднъж съм загубил от такава размяна. Сега край на всички нелюбезности. Нека искаме откуп от евреина, защото вълкът козината си не мени и той ще си остане евреин.