Уолтър Скот - Айвънхоу

— Нима в Ашби или някъде наблизо — запита той — няма някой саксонски франклин или дори някой богат селянин, който би се нагърбил с грижите за един свой ранен сънародник, докато той може пак да носи оръжие? Нима няма някой саксонски манастир, където биха ме приели? Или пък не бихте ли могли да ме заведете до Бъртън, където сигурно ще намеря гостоприемство у Уолтиф, абата на манастира „Свети Уитоулд“, който ми е роднина?

— Да — усмихна се тъжно Ребека, — и най-лошото от тези убежища без съмнение е по-подходящо за вас, отколкото жилището на един презрян евреин. И все пак, господин рицарю, освен ако искате да се отървете от лекаря си, вие не можете да смените квартирата. Както добре знаете, нашият народ умее да лекува рани, макар че ние не се занимаваме с това да ги нанасяме. А пък именно в нашето семейство се пазят тайни, наследени от времето на Соломона, от които вие вече изпитахте ползата. Никой назарянин — простете ми, господин рицарю, — никой християнин-лекар между четирите британски морета не може за по-малко от месец да ви излекува така, че да може пак да носите броня.

— А ти след колко време ще ми дадеш възможност да я сложа? — запита Айвънхоу нетърпеливо.

— След осем дни, ако си търпелив и изпълняваш нарежданията ми — отвърна Ребека.

— Кълна се в света дева Мария — рече Уилфред, — ако не е грях да споменавам името й тук, че сега не е време за мене или за кой да е друг верен рицар да бъде прикован на легло. Ако изпълниш обещанието си, девойко, ще ти платя с пълен шлем сребърни крони, както и да ги спечеля.

— Ще изпълня обещанието си — каза Ребека — и ти след осем дни ще носиш пак доспехи, ако ми изпълниш една молба, вместо да ми даваш среброто, дето ми го обещаваш.

— Ако е по силите ми и ако е нещо, което един верен рицар християнин може да стори за човек от твоя народ — рече Айвънхоу, — ще изпълня молбата ти с радост и готовност.

— Не — каза Ребека. — Аз ще те помоля само отсега нататък да вярваш, че един евреин може да направи услуга на християнин, без да иска друга награда освен благословията на великия бог, който е създал и евреина, и неверника.

— Би било грях да не ти вярвам, девойко — отвърна Айвънхоу, — и аз се осланям на твоето изкуство без по-нататъшни уговорки и въпроси, и вярвам, че ти ще ми дадеш възможност след осем дни да сложа доспехите си. А сега, мила лечителко, нека те разпитам какво става по света. За благородния саксонец Седрик и семейството му, за прекрасната лейди… — той спря, сякаш не искаше да спомене името на Роуина в къщата на евреин — искам да кажа, за тази, която бе избрана за царица на турнира.

— И която ти избра на това почетно място, господин рицарю — отвърна Ребека, — и изборът ти предизвика също такова възхищение, както твоята храброст.

Загубата на кръв не попречи на бузите на Айвънхоу да пламнат за миг, когато почувствува, че тъй непредпазливо бе издал дълбокия си интерес към Роуина в глупавото си старание да го прикрие.

— Не исках да питам толкова за нея, колкото за принц Джон — каза той. — Искам също тъй да узная нещо за моя верен оръженосец — защо не е тук при мен?

— Нека използвам властта си на лекар — отвърна Ребека — и да те посъветвам да мълчиш и да избягваш по-нататъшни вълнуващи мисли, а пък аз ще ти разправя това, което желаеш да знаеш. Принц Джон разтури турнира и тръгна с голяма бързина за Йорк, последван от благородниците, рицарите и духовниците от своята партия, след като събраха каквато сума можаха да измъкнат с честни и нечестни средства от онези, които минават за богати в тази страна. Разправят, че имал намерение да отнеме короната на брат си.

— Ще се намери кой да я защити — надигна се Айвънхоу от леглото, — па макар и в Англия да е останал само един негов верен поданик. Аз ще се боря за правото на Ричард срещу най-смелия му противник. Готов съм да срещна всеки враг на справедливото му дело!

— Но за да можеш да сториш това — каза Ребека, като докосна рамото му с ръка, — трябва сега да спазваш моите нареждания и да лежиш спокойно.

— Вярно е, девойко — рече Айвънхоу. — Толкова спокойно, колкото позволяват тези неспокойни времена! А какво ще ми кажеш за Седрик и семейството му?

— Преди малко дойде неговият майордом — каза еврейката, — цял запъхтян от бързане, да иска от баща ми някакви пари за вълната от Седриковите стада, и от него узнах, че Седрик и Ателстън от Кънингзбърг напуснали квартирата на принц Джон много ядосани и че се канели да си тръгват за дома.