Уолтър Скот - Айвънхоу

— Ходила ли е някаква дама с тях на празненството? — запита Уилфред.

— Лейди Роуина — отвърна Ребека на въпроса с по-голяма точност, отколкото бе зададен, — лейди Роуина не отишла на пиршеството на принца и както ни каза икономът, сега била на път към Ръдърут с настойника си Седрик. А що се отнася до верния ти оръженосец Гърт…

— Ха! — извика рицарят. — Нима знаеш името му? Но да, ти го знаеш — прибави той веднага — и има откъде да го знаеш, защото сега съм убеден, че именно от твоята ръка и благодарение на твоята щедрост той получи вчера стоте сребърника.

— Не говори за това — каза Ребека и се зачерви силно. — Виждам колко лесно езикът издава това, което сърцето иска да скрие.

— Но тези жълтици — каза Айвънхоу сериозно — за мене са въпрос на чест и аз ще ги върна на баща ти.

— Да бъде, както ти желаеш — рече Ребека, — след като изминат осемте дена. Но сега не мисли и не говори за нищо, което може да забави оздравяването ти.

— Добре, добра девойко — рече Айвънхоу, — трябва да съм голям неблагодарник, за да оспорвам нарежданията ти. Но само една дума за съдбата на бедния Гърт и край на въпросите ми.

— Съжалявам, че трябва да ти кажа, господин рицарю — отговори еврейката, — че той е затворен по заповед на Седрик. — После, като видя колко много съобщението й разтревожи Уилфред, тя веднага прибави. — Но икономът Освалд каза, че ако не се случи нещо да предизвика наново гнева на Седрик срещу него, той е сигурен, че господарят му ще прости на Гърт, верния крепостник, който се е ползвал с благоволението му и който извършил тази грешка само от любов към сина на Седрик. Каза освен това, че той и другарите му, и особено шутът Уомба, били решили да предупредят Гърт да избяга по пътя, ако случайно не успеят да смекчат гнева на Седрик.

— Да даде бог да изпълнят намерението си! — рече Айвънхоу. — На мене сякаш е отредено да навличам беда на всеки, който ми направи добрина. Кралят ме отрупа с почести и отличия — ето сега неговият брат, който му е най-задължен, въстава с оръжие да му отнеме короната. Моята любов навлече неприятности и отне свободата на най-хубавата жена на света. А ето сега баща ми в гнева си може да убие този беден крепостник само заради неговата любов и вярност към мен. Виждаш, девойко, на какъв обречен от съдбата нещастник се мъчиш да помогнеш. Бъди разумна и ме пусни да си вървя, преди бедите, които вървят като хрътки по следите ми, не подгонят и тебе.

— Не — отвърна Ребека, — твоята слабост и твоята скръб, господин рицарю, те карат погрешно да тълкуваш целите на провидението. Ти се върна в родината си, когато тя най-много се нуждае от силна ръка и вярно сърце. Ти унижи своите неприятели и неприятелите на твоя крал, когато се бяха най-много възгордели; а за злото, което те сполетя, не виждаш ли, че небето ти праща помощник и лечител, дори измежду най-презрените в страната? Затова имай смелост и вярвай, че небето те е запазило за някакво чудно дело, което твоята ръка ще извърши пред този народ. Сбогом, и след като вземеш лекарството, което ще ти пратя по Рубен, отдай се пак на почивка, за да можеш по-лесно да понесеш утрешното пътуване.

Разсъжденията на Ребека убедиха Айвънхоу и той се подчини на нарежданията й. Питието, което му даде Рубен, имаше успокоителни и приспивателни свойства и осигури на болния здрав и спокоен сън. На другата сутрин добрата лекарка не откри у него никакви признаци на треска и се увери, че е напълно годен да понесе умората от едно пътуване.

Сложиха го на носилката, карана от коне, с която бе пренесен от арената, и взеха всички мерки, за да пътува удобно. Само в едно отношение дори молбите на Ребека не бяха в състояние да осигурят достатъчно грижи за ранения рицар. Исак, подобно на забогателия пътник в десетата сатира на Ювенал 141 141 Ювенал I, римски писател сатирик (?55–?125). — Б. пр. , винаги се страхуваше от грабежи, като знаеше, че е добра плячка и за грабливия нормански благородник, и за саксонския разбойник. Затова той пътуваше много бързо, с кратки престои и още по-кратки закуски, така че скоро отмина Седрик и Ателстън, които бяха тръгнали няколко часа преди него, но се бяха забавили на пира в манастира „Свети Уитоулд“. И все пак, поради чудотворните качества на балсама на Мириам или поради здравия организъм на Айвънхоу, бързото пътуване не му причини такива неудобства, от каквито се опасяваше добрата му лекарка.

В друго отношение обаче бързината на евреина се оказа не твърде полезна. Настояването му да се движат така бързо породи няколко пъти кавги между него и хората, които бе наел да го пазят по пътя. Те бяха саксонци и съвсем не лишени от националната склонност към удобство и добър живот, която норманите презрително наричаха мързел и лакомия. Противно на Шейлок 142 142 Герой от Шекспировата драма „Венецианския търговец“. Шейлок е богат евреин лихвар, който дава голяма сума назаем на един венециански търговец при условие, че ако не му я върне в уречения срок ще заплати с парче месо от собственото си тяло. — Б. пр. те бяха приели тази работа с надежда да се хранят на гърба на богатия евреин и бяха много недоволни, когато видяха, че надеждите им са измамени поради бързината, с която той настояваше да пътуват. Те възразяваха, че има опасност конете им да се осакатят от тежките преходи. Най-после между Исак и придружителите му избухна смъртен спор за количеството вино и бира, които им даваха при всяко ядене. И така се случи, че когато наближи опасността и ги сполетя това, от което Исак се боеше, той бе изоставен от недоволните наемници, на чиято защита бе разчитал, без да използува необходимите средства, за да си спечели предаността им.