Уолтър Скот - Айвънхоу

Явно беше, че врагът ще настъпи незабавно и затова бе сложен край на всички приказки. Всеки рицар зае поста си и начело на неколцината бойци, които можаха да съберат, съвсем недостатъчни да защищават цялото протежение на крепостната стена, зачака със спокойна решителност застрашаващото ги нападение.

Трябва да се върнем малко назад, за да осведомим читателя за някои случки, които ще му помогнат да разбере по-нататъшните важни събития. Той може би и сам се е досетил, че когато Айвънхоу падна на земята и изглеждаше изоставен от всички, настояванията на Ребека успяха да убедят баща й да нареди да пренесат храбрия воин от арената в къщата в покрайнините на Ашби, дето временно живееше евреинът.

При други обстоятелства нямаше да й бъде трудно да убеди Исак да стори това, защото по природа той беше добър и признателен. Но той имаше и предразсъдъците, и крайната плахост на своя преследван народ и тях именно трябваше да надвие Ребека.

— Свети Авраме! — извика баща й. — Той е добър момък и сърцето ме боли, като гледам как кръвта тече по скъпите му бродирани дрехи, но да го заведеш у нас! Хубаво ли обмисли, дъще? Той е християнин и според нашите закони ние нямаме право да общуваме с чужденци и неверници, това можем да сторим само когато търгуваме.

— Не говори така, скъпи татко — отговори Ребека, — наистина ние нямаме право да пируваме и да се веселим с тях. Но когато е ранен и злочест, неверникът става брат на евреина.

— Бих искал да знам какво е мнението на равина Яков Бен Тудела по този въпрос — отговори Исак. — И все пак добрият момък не бива да умре от кръвоизлияние. Нека Сет и Рубен да го занесат в Ашби.

— Не, нека да го сложат в моята носилка — каза Ребека, — а аз ще яхна един от конете.

— Това ще те изложи на погледите на тези ишмаилски и едъмски псета — пошепна Исак, като хвърли подозрителен поглед към тълпата рицари и оръженосци. Но Ребека вече се бе заела да изпълни милосърдното си намерение и не слушаше какво й говори. Исак хвана ръкава на наметалото й и възкликна развълнувано:

— Кълна се в брадата Ааронова! Ами ако младежът умре? Ако умре, докато е при нас, няма ли да ни държат отговорни за живота му и няма ли тълпата да ни разкъса?

— Няма да умре, татко — каза Ребека, отскубвайки се леко от ръцете на Исак, — ще умре само ако го изоставим. И ако направим това, тогава наистина отговаряме за него пред бога и пред хората.

— Ей — въздъхна Исак и я пусна, — тежко ми е да гледам как капе кръвта му, сякаш всяка капка е жълтица от собствената ми кесия. Знам, че Мириам, дъщерята на равина Манасес от Византия, чиято душа почива в рая, добре те е изучила в изкуството да лекуваш и че познаваш силата на билки и елексири. Затуй прави, каквото ти диктува сърцето — ти си добра мома, благодат и венец, ликуваща песен за мен и дома ми и за бащиния си народ.

Опасенията на Исак не бяха неоснователни. Великодушното милосърдие и признателност на дъщеря му я изложиха на връщане от Ашби на нечестивия поглед на Брайън де Боа Жилбер. Тамплиерът два пъти мина покрай тях по пътя, впервайки дързък и пламенен поглед в красивата еврейка. Ние вече видяхме последствията от възхищението, което породи нейният чар, когато случайността я хвърли във властта на този безскрупулен сладострастник.

Ребека незабавно нареди да бъде пренесен болният във временното им жилище и се зае собственоръчно да прегледа и превърже раните му. Даже и най-младият читател на романси и романтични балади ще си спомни колко често през тъй наречените векове на пълно невежество жените са били посветени в тайните на медицината и колко често храбрият рицар е оставял да му лекува раните тази, чиито очи още по-дълбоко бяха наранили сърцето му.

Но евреите, и мъже, и жени, познаваха и практикуваха медицинското изкуство във всички негови области и дори монарси и влиятелни барони, когато са били ранени или болни, често са се оставяли на грижите на някой опитен лечител от презряното племе. Помощта на евреите лекари се търсеше с готовност от всички, макар че между християните се ширеше мнение, че еврейските равини са добре запознати с магическите науки и особено с кабалистическото изкуство, което произхожда и носи името си от мъдреците на Израел. Самите равини не отричаха, че познават тези свръхестествени науки, защото с това не се увеличаваше омразата към техния народ (тя едва ли би могла да стане по-силна, отколкото беше), а се намаляваше презрението, с което бе примесено лошото чувство на християните. Един евреин магьосник може би беше обект на същото отвращение както един евреин лихвар, но той едва ли бе презиран така. Вероятно е освен това — какви ли не чудеса, разправят хората, са правили те с лечителското си изкуство — евреите да са притежавали някои тайни познания в тази област, които те поради чувството си на изолираност, породено от тяхното положение, грижливо са криели от християните, сред които са живели.