Уолтър Скот - Роб Рой

— Разбира се. В такъв смисъл схванах писмото на господин Трешъм. — Аз още веднаж прочетох писмото на баща ви, Уил, и добавих; — Няма никакво съмнение.

— Е — каза Даяна, — в такъв случай малкият ми Паколет може да ви бъде от полза. Чували ли сте писма да съдържат магическо заклинание? Вземете това писмо. Недейте го отваря, докато всички други средства не се окажат безполезни. Ако успеете със собствените си усилия, разчитам на чувството ви за чест да го унищожите, без да го отворите или без да допуснете друг да го отвори. Ако не успеете, можете да разчупите печата десет дни преди фаталния срок и там ще намерите указания, които могат да ви са от полза. Сбогом, Франк. Ние никога вече няма да се видим. Само понякога мислете за приятелката си Дай Върнън.

Тя подаде ръката си, но аз я притиснах в обятията си. Тя въздъхна, като се освободи от прегръдката, която не отказа, избяга до вратата, която водеше към нейната стая, и кече не я видях.

Има нещо полезно в струпването на беди, различни по причина и характер, а именно, че разнообразието, което те създават с противоречивото си въздействие, не позволява на пострадалия да бъде съвсем сломен от коя да е от тях. Аз бях дълбоко наскърбен от раздялата си с госпожица Върнън и все пак не така дълбоко, както бих бил, ако надвисналите над баща ми беди не се налагаха на вниманието ми; бях обезпокоен от новините на господин Трешъм, но все пак по-малко, отколкото ако само те бяха занимавали мисълта ми. Не бях нито неверен влюбен, нито безсърдечен син; но човек може да отдаде само известна част от скръбта си на причината, която я поражда и ако две причини действуват едновременно, нашето съчувствие, както средствата на фалирал човек, трябва да се раздели между тях. Такива мисли ме занимаваха, когато стигнах в стаята си — както се вижда от сравнението, те вече имаха известен търговски уклон.

Залових се сериозно да обмисля писмото на баща ви. То не беше твърде ясно и ме отправяше за някои подробности към Оуън, когото ме молеше да срещна, колкото може по-скоро, в един шотландски град, наречен Глазгоу. Съобщаваше ми се освен това, че сведения за моя стар приятел ще получа от фирмата „Маквити, Макфин и сие“, търговци на улица Галоугейт във въпросния град. Споменаваше се съща така за няколко писма, които, както ми се струва, или са се изгубили, или са били пипнати от някого. Упрекван бях за моето мълчание с думи, които биха били крайно несправедливи, ако писмата ми бяха стигнали до местоназначението си. Бях смаян, докато четях. Нито за момент не можех да се съмнявам, че духът на Рашли витае около мен и извиква тези съмнения и затруднения, които ме заобикаляха. Все пак страшно беше да си помисли човек колко много злина и сила той трябва да е вложил в изпълнението на плановете си. Но нека бъда справедлив към себе си в едно отношение — мъката от моята раздяла с госпожица Върнън, колкото и тежка да би ми изглеждала при други обстоятелства и по друго време, отстъпи при мисълта за опасностите, надвиснали над баща ми. Самият аз не ценях много богатството и като повечето млади хора с живо въображение си мислех, че по-скоро бих се лишил от богатство, отколкото да давам време и сили, за да го спечеля. Но що се отнася до баща ми, аз знаех, че той би сметнал фалита като най-голям и непоправим позор, за който в живота няма никаква утеха и от който смъртта е най-бързото и единствено спасение.

Затова мисълта как да предотвратя тази катастрофа ме обзе с много по-голяма сила, отколкото ако се отнасяше до моя собствен интерес и до собственото ми богатство. В резултат на раз-, съжденията си твърдо реших да замина от Озбълдистън Хол на следващия ден и да се отправя, без да губя време, за Глазгоу, за да се срещна с Оуън. Сметнах, че е благоразумно да съобщя на чичо си за заминаването си само с едно благодарствено писмо за гостоприемството му, с което да го уверя, че внезапна и важна работа ми е попречила да му благодаря лично. Знаех, че непретенциозният стар барон с готовност ще ме извини за това, а от друга страна бях убеден, че интригите на Рашли имат много широк и решителен мащаб, и се опасявах да не би той да намери начин да попречи на едно пътуване, което има за цел да ги предотврати, ако моето пътуване бъде оповестено в Озбълдистън Хол.