Уолтър Скот - Роб Рой

— Ето едно писмо — каза тя, — адресирано до вас, господин Озбълдистън, съвсем точно и ясно. Но въпреки предпазливостта на човека, който го е писал и адресирал, то може би никога нямаше да стигне до вашите ръце, ако не беше случайно попаднало у моя Паколет 111 111 Паколет — бързоного джудже, действуващо лице от средновековните рицарски романи — Б. пр. , моето джудже-вълшебник, което аз, като всички романтични девойки в бедствено положение, държа на своя служба.

Отворих писмото и хвърлих бегъл поглед върху съдържанието — разгънатият лист падна от ръцете ми и неволно възкликнах:

— Боже господи! Със своето безразсъдство и непослушание аз погубих баща си!

Госпожица Върнън скочи от мястото си с истинска тревога и дружеско съчувствие.

— Как побледняхте! Да не ви е лошо? Да ви донеса ли чаша вода? Бъдете мъж, господин Озбълдистън, проявете твърдост. Баща ви… да не би баща ви да е починал?

— Слава богу, жив е! — казах аз. — Но какви беди и трудности доживя да види…

— Ако е само това, не се отчайвайте. Бива ли да прочета писмото? — попита тя, като го взе.

Кимнах утвърдително, едва съзнавайки какво говоря. Тя го прочете много внимателно.

— Кой е този господин Трешъм, който е подписал писмото?

— Съдружникът на баща ми — (добрият ви баща, Уил), — но той обикновено не се занимава лично с търговските работи на фирмата.

— Той пише за различни писма, които ви е пратил по-рано — каза госпожица Върнън.

— Не съм получил нито едно — отвърнах аз.

— И от писмото се установява — продължи тя, — че Рашли, който е поел ръководството на фирмата, докато баща ви е в Холандия, преди известно време напуснал Лондон на път за Шотландия с крупни суми и ценни книжа за погашение на полици, издадени от баща ви на различни лица в Шотландия, и че оттогава не се е обаждал.

— Уви, така е.

— Освен това в Глазгоу бил пратен един главен счетоводител, някои си Оуенсън… Оуън, за да се опита Да намери Рашли, а вас ви моли да отидете също там, за да му помогнете да го издири.

— Точно така е и трябва незабавно да тръгна.

— Почакайте една минутка — каза госпожица Върнън. — Доколкото разбирам, в най-лошия случай ще изгубите известна сума пари. Възможно ли е заради такова нещо да се насълзявате? Срамота е, господин Озбълдистън!

— Несправедливо ме съдите, госпожице Върнън — отвърнах аз. — Скърбя не за загубата на парите, а за въздействието, което знам, че тя ще има върху здравето и духа на баща ми, за когото търговският кредит е въпрос на чест. И ако бъде обявен за фалирал, това ще го закара в гроба, потиснат от скръб, угризение на съвестта и отчаяние, като войник, обявен в страхливост, или човек на честта, който е загубил положението си и доброто си име в обществото. Всичко това можех да избягна с една незначителна жертва за сметка на глупавата ми гордост и леност, на които се зловидеше да поема своя дял от работата в една почтена и полезна професия. Боже мили! Как да изкупя последиците от грешката си?

— Като заминете незабавно за Глазгоу, както ви заклева да сторите приятелят, който ви пише това писмо.

— Но ако Рашли действително си е поставил долната й безсъвестна цел да ограби благодетеля си, какви изгледи има да намеря начин да попреча на изпълнението на един толкова дълбоко замислен план?

— Изгледите не са особено насърчителни, наистина. Но, от друга страна, никаква възможност нямате да услужите на баща си, като останете тук. Спомнете си, ако бяхте заели предназначената за вас служба, тази беда нямаше да се случи. Отзовете се веднага, за да действувате по получените указания, и не е изключено да спасите положението. Но почакайте, не напускайте стаята докато не се върна.

Тя ме остави дълбоко объркан и смаян, в едно потиснато душевно състояние, което не ми попречи в отделни проблясъци на трезво мислене да се възхитя от решителността, спокойствието и пълното самообладание, които госпожица Върнън проявяваше при всякакво критично положение, колкото и да бе неочаквано.

Тя се върна след кратко време с лист хартия в ръка, сгънат и запечатан като писмо, но без адрес.

— Поверявам ви — каза тя — това доказателство за моята дружба, защото имам пълно доверие във вашата чест. Ако правилно схващам в какво се състои нещастието ви, сумите, които понастоящем са у Рашли, трябва да се вземат обратно до определен ден, струва ми се, че се споменаваше 12-ти септември, за да могат да се използуват за изплащане на въпросните полици. Следователно, ако се намерят съответни суми преди този ден, кредитът на баща ви няма да е застрашен от нещастието, от което се опасявате.