Уолтър Скот - Роб Рой

— Няма нищо — каза тя съвсем тихо. — Сигурно е някой плъх зад гоблена.

„Ха! Плъх! На бас, че е нанизан!“ 108 108 Цитат от Шекспировата трагедия „Хамлет“, действие III, сцена 4, където Хамлет убива Полоний, скрит зад завесата. Превод на Валери Петров — Б. пр. — бих отговорил, ако смеех да дам израз на възмущението, което се надигна в мен при мисълта, че ни е подслушвал някой в такъв момент. Благоразумието и необходимостта да скривам чувствата си и да се подчиня на повторно изречената заповед на Даяна: „Оставете ме! Оставете ме!“ — навреме предотвратиха някое необмислено действие от моя страна. Напуснах библиотеката, объркан и зашеметен, и напразно се помъчих да се успокоя, когато се прибрах в стаята си.

В главата ми нахълта хаос от мисли, които течаха бързо, пресичаха се и се засеняха, като мъглите, които се свличат на огромна тъмна маса в планинските области, изменяйки или заличавайки обикновените отличителни белези, по които пътникът намира пътя си в такива пусти места. Тъмната и смътна представа за опасността, която грозеше баща ми вследствие интригите на човек като Рашли Озбълдистън, недоизказаното любовно признание, което бях направил на госпожица Върнън, крайно трудното й положение, което я обвързваше заради предварително поетото обещание да се жертвува и или да отида в манастир, или да встъпи в неудачен брак — всички тези мисли едновременно възникнаха в паметта ми, а не бях способен съзнателно да ги преценя в истинската им светлина. Но главно и преди всичко друго, озадачаваше ме начинът, по който госпожица Върнън бе приела израза на нежните ми чувства, както и държанието й, което с колебанията си между съчувствие и твърдост сякаш загатваше, че макар да не беше безразлична към мен, чувствата й не бяха достатъчно силни да преодолеят пречките за едно признание в споделена любов. По-скоро уплашеният, отколкото изненадан поглед, с който следеше движението на гоблена над тайната вратичка, показваше, че тя се бои от една опасност, която не можах да не сметна за напълно основателна, защото Даяна Върнън рядко се поддаваше на свойствената за пола й нервност и никога не изпитваше страх, без да има действително и разумно основание. Какви ли бяха тези загадки, които я обкръжаваха, сякаш бе омагьосана, и които непрекъснато оказваха най-дейно влияние на мислите и делата й, макар първоизточникът да оставаше винаги скрит? Мислите ми най-сетне се съсредоточиха върху тези съмнения, сякаш занимавайки се с всичко, което засяга госпожица Върнън, те с радост се отърсваха от задължението да се занимаят с въпроса, доколко собственото ми поведение бе пристойно и благоразумно. И в заключение реших, преди да напусна Озбълдистън Хол, да си дам ясна сметка какво ми е отношението към това пленително същество, върху чийто живот откровеността и тайната сякаш си бяха разделили господството, като откровеността вдъхновяваше думите й, а тайнствеността простираше мрачното си влияние върху всичките й действия.

Освен явния интерес, възникнал у мен от любопитство и тревожна любов, чувствата ми бяха примесени и с някаква неопределена ревност, която не желаех да си призная открито. Това чувство, което се поражда с любовта така естествено, както плевелите с житото, се породи у мен заради голямото влияние, което явно упражняваха върху Даяна тези невидими създания, които ограничаваха свободата на действията й. Колкото повече разсъждавах върху нейния характер, толкова по-дълбоко, макар и неохотно, се убеждавах, че тя по природа въставаше против всякакъв контрол освен този, наложен от човек, когото обича. И у мен се породи силно, горчиво разяждащо ме съмнение, че именно тук се крие причината на това влияние, което толкова я сплашваше.

Тези мъчителни съмнения засилиха желанието ми да проникна в тайната на държането на госпожица Върнън и в изпълнение на този мъдър план аз стигнах до едно решение, резултатите от което ще узнаете в следващата глава, ако всички тези подробности не са ви дотегнали.

Вече ви разправих, Трешъм, ако благоволите да си спомните, че вечерните ми посещения в библиотеката почти винаги бяха уговаряни предварително, и то след като старата Марта се съгласи да присъствува. Това негласно споразумение обаче бе изключително мой почин. Напоследък, откакто взаимните ни отношения се усложниха, госпожица Върнън и аз никак не се срещахме вечерно време. Тя следователно нямаше никакво основание да предполага, че ще искам да подновя тези вечерни срещи, особено без предварително споразумение, за да може Марта, както обикновено, да поеме дежурството си. Но, от друга страна, тези предпазни мерки бяха израз на споразумение, а не на някакъв правилник. Както аз, така и всички останали членове на семейството, имахме достъп в библиотеката по всяко време на деня и нощта и никой не можеше да ме обвини, че се натрапвам, колкото и внезапно и неочаквано да се появя там. Аз бях дълбоко убеден, че в тази стая госпожица Върнън понякога приемаше Воън или някое друго лице, с чиито мнения тя бе свикнала да съобразява действията си, и то по време, когато имаше най-малка вероятност да бъде обезпокоена. Светлините, които светеха в библиотеката по необикновени часове, минаващите край прозорците човешки сенки, които сам бях забелязал, следите от стъпки, които личеха в утринната роса от вратичката в кулата до градинската порта, различни звуци и гледки, които някои от слугите, особено Андрю Феъсървис, бяха забелязали и които си обясняваха по своему, всичко това показваше, че някой външен човек посещава замъка. Тъй като можеше да се очаква, че този посетител навярно бе свързан със съдбата на Даяна Върнън, аз не се поколебах да намисля план да открия кой е този човек и какъв е, доколко влиянието му бе благотворно или вредно за тази, която ръководеше, и главно, колкото и да се мъчех да се убедя, че това е второстепенно съображение, повтарям аз, главно, исках да се уверя по какъв начин — този човек бе придобил влияние над Даяна и дали тази власт, която има над нея, се дължи на страх или на обич. Като доказателство, че ревнивото ми любопитство винаги бе на първо място в мислите ми, можеше да се вземе това, че във въображението си аз съзирах винаги в действията на госпожица Върнън влиянието на един човек, макар че нямах никакви основания да не смятам, че тя има безброй съветници. Постоянно си повтарях тази мисъл и винаги стигах до първоначалното си убеждение, че един-единствен човек от мъжки пол, и то по всяка вероятност млад и хубав, ръководеше Даяна Върнън в действията й. И именно защото горях от желание да открия или по-скоро да проследя своя съперник, заставах в градината, за да издебна момента, когато ще светнат прозорците в библиотеката.