Уолтър Скот - Роб Рой

Аз се сепнах и не можах да скрия изненадата и опасенията си.

— Има защо да се тревожите — каза госпожица Върнън много сериозно. — На ваше място бих се опитала да изпреваря и отстраня опасностите, които изникват от едно толкова нежелателно разпореждане на баща ви.

— А как мога да сторя това!

— Нищо не е невъзможно за един смел и деен човек — каза тя с поглед, какъвто навярно са имали героините от времето на рицарите; поглед, пълен с поощрение, което е удвоявало смелостта на храбреца в момент на опасност, — а за плахия и колебливия всичко е невъзможно, защото така му се струва.

— И какъв съвет бихте ми дали, госпожице Върнън? — попитах аз, като едновременно желаех да чуя отговора и се страхувах от него.

Тя помълча, после отговори решително:

— Да напуснете незабавно Озбълдистън Хол й да се върнете в Лондон. Може би вече да сте се бавили тук повече, отколкото трябва — продължи тя с по-мек тон, — но това не е по ваша вина. Всеки загубен момент отсега нататък е престъпление. Да, престъпление. Казвам ви недвусмислено, че ако Рашли по-продължително време ръководи търговските работи на баща ви, той непременно ще го разори.

— Как е възможно подобно нещо?

— Недейте ми задава въпроси — каза тя, — но повярвайте ми, намеренията на Рашли се простират много по-далеч от това да забогатее чрез търговия или да увеличи състоянието си. Той само ще използува това, че разполага с доходите и имуществото на господин Озбълдистън като средство за осъществяване на собствените си амбиции и широки планове. Докато баща ви беше в Англия, това бе невъзможно, но щом отсъствува, той, Рашли, ще има големи възможности, които непременно ще използува.

— Но как мога аз, както съм в немилост пред баща си и лишен от правото да ръководя работите му, как мога аз да предотвратя тази опасност само с присъствието си в Лондон?

— Самото ви присъствие ще има голямо въздействие. Като негов син никой не може да ви оспори правото да се намесите. Несъмнено ще имате поддръжката на главния счетоводител на баща ви и на доверените му приятели и съдружници. И главно, плановете на Рашли са от такова естество, че… — Тя изведнъж се спря, сякаш се боеше да не каже прекалено много. После пак продължи: — Накратко казано, те са като всички егоистични и недобросъвестни планове, които бързо се изоставят, щом авторите им усетят, че хитростите им са разкрити и че те самите са под наблюдение. Да бъде както казва любимият ви поет:

Едно непреодолимо чувство се надигна у мен и ме накара да отговоря:

— Ах, Даяна, как може вие да ме съветвате да напусна Озбълдистън Хол? Тогава наистина съм стоял тук повече, отколкото трябва.

Госпожица Върнън се изчерви, но продължи много решително:

— Да, аз действително ви давам този съвет — не само да напуснете Озбълдистън Хол, но никога вече да не се връщате. Тука имате само един близък човек, за когото да съжалявате — продължи тя, като се усмихна насила, — а той отдавна е свикнал да жертвува приятелства и удобства за благото на другите. По широкия свят ще срещнете стотици други, чието приятелство ще бъде не по-малко безкористно, по-полезно и по-малко обременено със затрудняващи обстоятелства, и не толкова изложено на влиянието на злите езици и на лошите времена.

— Никога! — възкликнах аз. — Никога! Светът не може да ми предложи нищо в замяна на това, което съм принуден да оставя.

И взех ръката й и я притиснах до устните си.

— Това е безумие! — извика тя. — Лудост!

Даяна се помъчи да изтръгне ръката си от моята, но не достатъчно настойчиво, така че успях да я задържа почти една минута.

— Чуйте ме, сър — каза тя, — и обуздайте този недостоен изблик на чувства. По силата на едно тържествено обещание аз съм невеста на Христа, освен ако предпочета да се омъжа за злодея Озбълдистън или за бруталния му брат. Аз съм следователно невеста на Христа, отредена още от люлката си за манастир. Затова е съвсем неподобаващо на мен да правите такива излияния — те са само още едно доказателство, че трябва да заминете, и то веднага.

Тя внезапно спря да говори, после добави със сподавен глас:

— Напуснете ме веднага — ще се срещнем пак тук, но това ще бъде за последен път.

Проследих с очи погледа й, докато говореше, и ми се стори, че видях да се размърдва гоблена, който покриваше вратата на тайния коридор от стаята на Рашли към библиотеката. Помислих, че някой ни наблюдава и хвърлих въпросителен поглед към госпожица Върнън.