Уолтър Скот - Роб Рой

Привързаните към колове коне, които пасяха в тази долчинка, фигурите на войниците, както седяха или стояха прави, или ходеха на групички край хубавата рекичка и голите, романтични скали, които заграждат пейзажа от всички страни, образуваха много красив преден план. Езерото Монтийт, което се виждаше на изток, и замъкът Стърлинг, който едва се открояваше на далечните сини очертания на Охилските планини, завършваха картината.

След като разгледа всичко това много внимателно, малкият Макгрегър ми каза, че трябва да сляза до поста и да изпълня поръчението си при командира, като същевременно ми забрани със заканителен жест било да им съобщя кой ме бе довел до това място, било къде се бях отделил от придружвачите си. Като получих тези инструкции, аз се спуснах към военния пост, последван от Андрю. От английските му дрехи бяха останалите само гащите и чорапите и без шапка, обут в груби планински обувки, които Дугъл му бе дал по милост, загърнал се в парцалив шотландски кариран шал по липса на всякаква горна дреха, той имаше вид на човек, който играе ролята на шотландски налудничав скитник-просяк. Бяхме преминали съвсем малко разстояние, когато ни забеляза един часовой на кон, който тръгна към нас, насочи карабината си и ми заповяда да спра. Подчиних се и когато се приближи до мен, поисках да ме заведе при командира си. Той веднага ме отведе до една група офицери, насядали по тревата, които явно бяха свитата на един офицер с по-висш чин. Той носеше броня от полирана стомана, на която бе изобразен отличителният знак на Ордена на магарешкия бодил 185. Моят познат Гарсхатахин и много други господа, някои в униформа, други цивилни, но всички въоръжени и добре екипирани, получаваха нарежданията си от тази високопоставена личност. В свитата му имаше също много слуги, които, изглежда, се числяха към домакинството му и които бяха облечени в богати ливреи.

След като поздравих този благородник, както подобаваше на неговия ранг, съобщих му, че съм бил неволен свидетел на поражението, което кралските войници бяха претърпели от планинците в прохода на езерото Ард (така впоследствие научих, че се казва мястото, където капитан Торнтън бе пленен), и че победителите заплашваха да вземат всякакви крайни мерки спрямо онези, които им бяха в ръцете, както и спрямо цяла Долна Шотландия, ако главатарят им, който бил пленен същата заран, не бъде върнат невредим. Херцогът, защото такъв бе високият ранг на човека, комуто говорех, ме изслуша много спокойно, сетне отговори, че много би съжалявал нещастните господа, които били пленени, да бъдат подложени на жестоките мъчения на варварите, в чийто ръце бяха попаднали, но че би било безумие да се предполага, че той ще предаде главния виновник за всички тези безредици и беззакония и по такъв начин да поощри привържениците му и безчинствата им.

— Можете да се върнете при тези, които са ви изпратили — продължи той, — и да им кажете, че непременно ще наредя Роб Рой, когото наричат Макгрегър, да бъде убит, щом се зазори, като разбойник, когото сме хванали въоръжен и който заслужава да умре заради хилядите свои злодеяния. Съобщете им, че с пълно основание хората биха ме считали за недостоен за поста си, ако постъпя другояче; че ще съумея да защитя страната от дръзките им заплахи да извършват насилие и че ако засегнат един косъм от главата на кой да е от нещастните господа, които по една зла съдба са попаднали в ръцете им, така жестоко ще отмъстя, щото през идните сто години самите камъни по долините им горко ще ридаят.

Аз смирено поисках позволение да изложа възраженията си срещу почетната мисия, която ми възлагаше, и повдигнах въпроса за опасността, с която очевидно бе свързано изпълнението й, на което благородният командир отговори, че в такъв случай бих могъл да изпратя слугата си.

— Дяволът да Ми пречупи краката — каза Андрю, без да обръща внимание пред кого се намира и без да чака моя отговор, — дяволът да ми пречупи краката, ако направя една крачка. Хората да не мислят, че мога да намеря друго гърло, след като Джон Планинецът ми пререже това, дето го имам, с ножа си? Или че мога да се хвърля в едно планинско езеро от едната му страна и да изскоча от другата като дива патица? Не, не, всеки за себе си, а господ за всички ни. Всеки да си урежда живота, да се грижи за себе си, докато му пораснат децата, и няма какво да товарят Андрю с разни поръчения. Роб Рой никога не е припарвал до Дрийпдейл да краде ни ябълки, ни круши от мен самия, нито от моя род.