Уолтър Скот - Роб Рой

— Протестирам срещу това деяние, което не е нищо друго освен кърваво и жестоко убийство. То носи проклятие и господ ще намери начин да отмъсти за него, когато му дойде времето.

— Значи, не се боите да го последвате! — каза страшната жена, хвърляйки към него поглед, който вещаеше смърт, също като погледа, с който ястребът поглежда жертвата си, преди да се нахвърли върху нея.

— Родственице — каза съветникът, — никой не би прерязал с голяма охота нишката на живота си, преди да е минала на стана в цялата й определена дължина. А мен ми предстои още много работа в този свят, ако бъда пощаден, обществена и частна, свързана със съдийството и с личните ми интереси, пък и има хора, които издържам като бедната Мати, която е осиротяла. Тя е далечна братовчедка на земевладелеца Лимърфийлд, така че, в крайна сметка, като вземе човек пред вид всичко това — да, човек би дал всичко, за да си спаси живота.

— Ами ако ви пусна на свобода, как ще назовете удавянето на онова саксонско куче?

— Ъх! Ъх! Хм! Хм! — каза съветникът, изкашляйки се от притеснение. — Бих се постарал да кажа колкото се може по-малко по въпроса — колкото по-малко приказки, толкова по-бързо се оправят работите.

— Но ако бъдете призован в съда, да отговаряте пред правосъдието, както го наричате, как бихте го нарекли?

Съветникът се поогледа наоколо, сякаш търсеше начин да се изплъзне, после отговори с тон на човек, който вижда, че отстъплението е невъзможно и решава да се хвърли в боя и да тегли всички последствия:

— Виждам как искате да ме хванете натясно. Но ще ви кажа съвсем откровено, родственице: не можех да не говоря, както ми повеляваше съвестта. И макар собственият ви съпруг, за който мога само да съжалявам, че не беше тук, заради него и заради мен самия, както и това нещастно човече от Горна Шотландия, Дугъл, да може да ви кажат, че Никъл Джарви знае да си затваря очите пред слабостите на някой приятел не по-малко от кой да е друг, все пак ще заявя, родственице, че езикът ми никога не казва друго освен това, което мисля, и ако трябва да кажа, че онзи нещастник е бил законно убит, предпочитам да легна там до него. И все пак съм на мнение, че сте първата жена от Горна Шотландия, която готви такава участ на роднина на мъжа си, макар и от четвърто коляно.

Навярно решителният тон, с който съветникът изказа тези думи, направи по-голямо впечатление на коравосърдечната му роднина, отколкото умолителният тон, с който бе говорил дотогава, също както скъпоценни камъни могат да се режат със стомана, макар да оказват отпор на по-меките метали. Тя заповяда ние двамата да застанем пред нея.

— Името ви Озбълдистън ли е? — каза тя, обръщайки се към мен. — Мъртвото куче, на чиято смърт бяхте свидетел, така ви нарече.

— Името ми действително е Озбълдистън — бе моят отговор.

— Значи, навярно Рашли е малкото ви име? — продължи тя.

— Не, Франсис.

— Но познавате Рашли Озбълдистън, нали? Той ви е брат, ако не се лъжа, или поне ви е роднина и близък приятел?

— Той е мой роднина — отвърнах, — но не и мой приятел. Наскоро се бихме на дуел, когато ни раздели едно лице, което, както разбирам, е вашият съпруг. Кръвта ми едва-що е засъхнала на сабята му и раната на гърдите ми е още прясна. Нямам никакви основания да го считам за приятел.

— Щом не сте замесен в интригите му, можете да отидете до Гарсхатахин и неговия отряд, без да има опасност да ви задържат, и да му занесете вест от жената на Макгрегър.

Отговорих й, че доколкото знам, господа военните нямат разумно основание да ме задържат; че, що се отнася до мене, нямах основание да се опасявам да попадна в техни ръце; и ако обстоятелството, че отивам като неин пратеник ще послужи като закрила на моя приятел и на слугата ми — нейни пленници, — готов съм да тръгна незабавно. Използувах случая да кажа, че бях дошъл в тази страна по покана на мъжа й и след като ме е уверил, че ще ми помогне в уреждането на някои важни въпроси, които ме засягат, и че моят другар, господин Джарви, ме придружава по същата работа.

— И де да бяха обувките на господин Джарви пълни с вряла вода, когато си ги обу за тази цел — се намеси съветникът.

— В думите на младия саксонец — каза Хелън Макгрегър, обръщайки се към синовете си — ясно може да видите що за човек е баща ви. Той е умен само когато носи шотландско кепе на главата и меч в ръката. Щом свали носията си и навлече градски сукнени дрехи, той се забърква в отвратителните интриги на Долна Шотландия и след като толкова много е изпатил от тях, отново става техен агент, тяхно оръдие и техен роб.