Уолтър Скот - Роб Рой

Като извървяхме около половин миля след преминаването на моста, ние стигнахме пред вратата на една кръчма, където трябваше да пренощуваме. Това беше един бордей, още по-мизерен от този, в който бяхме обядвали. Но малките му прозорци бяха осветени, отвътре се чуваха гласове и всичко това обещаваше храна и подслон — неща, към които съвсем не бяхме безразлични. Андрю пръв забеляза една обелена върбова пръчка, поставена напреко на полуотворената врата на ханчето. Той се дръпна назад и ни посъветва да не влизаме.

— Защото — каза той — някои техни главатари и големци си пийват уиски вътре и не искат да бъдат обезпокоени. Ако се набутаме вътре при тях, най-малкото ще ни строшат главите, за да ни научат на по-добри обноски, а може и да ни ръгнат по някоя студена кама в корема.

Погледнах съветника, който ми каза шепнешком, че „веднаж в годината и кукувицата не лъже, като кука“.

Междувременно, чувайки тропота на конете ни, няколко полуголи опулени момиченца излязоха от хана и от съседните колиби. Никой не ни поздрави, нито предложи да отведе конете, от които бяхме слезли. Единственият отговор, който получавахме на всичките си въпроси, беше отчайващото „На niel Sassanach“ (не знам английски). Опитният съветник обаче намери начин да ги накара да проговорят английски.

— Ако ти дам половин пени — каза той на едно десетгодишно хлапе, увито със съдран шал, — ще разбереш ли английски?

— Да, да, ще разбера — отвърна детето на съвсем приличен английски език.

— Тогава иди и кажи на майка си, момчето ми, че двама англичани искат да говорят с нея.

Скоро се появи ханджийката със запалено парче борина в ръка. Смолата, която се съдържа в този вид факли (които обикновено се изваждат от торфените блата), ги кара да горят с искри и буйно и затова те често се използуват в Горна Шотландия вместо свещи. Такава именно факла освети сега грубото и угрижено лице на една жена, бледа, слаба, доста висока, чиято мръсна и парцалива рокля и кариран шотландски шал не само не можеха да я затоплят, но не бяха дори прилични. Черните й коси, които се подаваха на несресани самодивски кичури изпод бонето й, както и странният смутен поглед, който бе вперила в нас, я правеха да прилича на вещица, която е била прекъсната сред своите тайни и противозаконни обреди. Тя недвусмислено отказа да ни пусне вътре. Ние възразихме разтревожени, като й казахме колко дълго сме пътували и в какво състояние са конете ни и че с положителност няма къде другаде да отседнем по-близо от Калъндър, който, както каза съветникът, бил на седем шотландски мили оттук. Колко точно прави това по английски мерки, не можах да установя, но мисля, че спокойно може да се вземе при средно изчисление за двойно толкова. Упоритата ханджийка се отнесе с презрение към възраженията ни.

— По-добре да идете по-далеч, отколкото да си изпатите — каза тя на диалекта на Долна Шотландия, тъй като беше от областта Ленъкс. — В къщата ми има хора, които не искат да ги безпокоят непознати. А какви други още ще има и аз самата не знам — може би червени куртки от гарнизона (тези думи тя произнесе полугласно и много натъртено). Нощта е хубава — продължи тя, — една нощ на полето ще ви разхлади. Можете да си спите с дрехите, както доброто острие си спи в ножницата. В горичката няма много роса, ако си намерите хубаво място, а конете си можете да пуснете на хълма, никой няма да ви каже нищо.

— Но, стопанке — казах аз, докато съветникът пъшкаше и не знаеше какво да прави, — има шест часа, откак сме обядвали и оттогава не сме слагали залък в устата си. Аз просто умирам от глад и хич не ми се ще да си лягам гладен сред вашите планини. Аз непременно трябва да вляза; извини се, както можеш, на гостите си, че ще дойдат при тях още един-двама странници. Андрю, погрижи се да се приберат конете.

Нашата Хеката 168ме погледна изненадана и възкликна:

— Който си е инат, все си знае своето — щом е решил да хване дявола за рогата, ще го хване. Гледай ги тези английски чревоугодници! Един път вече си е хапнал хубавичко днеска и пак е готов да рискува живота си и свободата си, ама да не мине без топла вечеря! Сложи печено говеждо и пудинг на едната страна на трапа в Тофет 169и англичанинът е готов да го прескочи, за да ги вземе… Както и да е, аз си умивам ръцете… Елате с мен, сър — каза тя на Андрю, — и аз ще ви покажа къде да настаните конете.

Признавам, че думите на ханджийката доста ме изплашиха, защото сякаш загатваха за някаква близка опасност. Все пак не ми се щеше да се отдръпна, понеже се бях показал така решителен, и смело влязох в къщата. След като едва не си строших краката в един куп торф и в едно корито за солене на риба, които се намираха от двете страни на малкия външен коридор, отворих една разкривена полуизгнила врата, направена не от дъски, а от плет, и последван от съветника, влязох в главното помещение на този шотландски кервансарай.