Уолтър Скот - Кенилуърт

— Заради нас вие днес си развалихте хубавия плащ, млади човече. Ние ви благодарим за услугата, макар да ни я оказахте по един необичаен и доста смел начин.

— Щом владетелят е в нужда — отвърна младежът, — дълг на всеки поданик е да бъде смел.

— Ей богу, това бе казано добре, нали, милорд! — обърна се кралицата към една сериозна личност, която седеше до нея и й отговаряше с важно поклащане на главата и неясно мърморене. — Е, младежо, твоята почтителност и твоята смелост няма да останат невъзнаградени. Иди при дворцовия гардеробиер — на когото ще бъде наредено да ти достави друга дреха, за да замениш развалената заради нас — и ще получиш плащ, направен по най-последна мода, давам ти кралската си дума.

— Ако на ваша милост е угодно — започна колебливо Уолтър, — макар че на един толкова скромен слуга на ваше величество не подобава, разбира се, да преценява вашите дарения, но ако все пак ми се позволи да избирам…

— Ти, сигурна съм, би предпочел злато — прекъсна го кралицата. — Това не е хубаво, младежо! Срамно ми е да го кажа, но в нашата столица възможностите за безразсъдно прахосничество са толкова многобройни и разнообразни, че да даваш злато на млади хора, е все едно да хвърляш гориво в огъня, да ги сдобиеш със средства за собственото им погубване. Ако съдбата ми е отредила да живея и да управлявам още, аз ще огранича това неблагопристойно разточителство. Но ти може би си беден — допълни тя — или пък родителите ти са в нужда. Добре тогава, щом искаш — нека бъде злато, но после ще ми докладваш как си го изразходвал.

Уолтър изчака търпеливо кралицата да завърши и сдържано я увери, че на златото би се зарадвал още по-малко и от дрехата, предложена му от нейно величество.

— Но как така, момко! — учуди се кралицата. — Не желаеш нито злато, нито дреха! Какво искаш тогава?

— Да ми разрешите — стига само да не моля за прекалено висока чест, — да ми разрешите да нося плаща, който ви направи тази незначителна услуга, мадам.

— Да ти разреша да носиш собствения си плащ! Това ли искаш, глупаво момче? — попита кралицата.

— Той вече не е мой — каза Уолтър. — В мига, в който кракът на ваше величество се докосна до него, той стана достоен за монарх, но прекалено богат и скъп за предишния му собственик.

Кралицата отново се изчерви и се опита да прикрие със смях лекото си, но приятно учудване и смущение.

— Чували ли сте такова нещо, господа? Явно е, че рицарските романи са завъртели главата на момчето. Трябва да разберем откъде е, за да го върнем здрав и читав на неговите приятели. Ти кой си?

— С позволение на ваша милост, аз съм от свитата на граф Съсекс и бях изпратен заедно с неговия щалмайстор с поръчение до ваше величество.

Добродушният израз, изписан до този момент върху лицето на Елизабет, в миг стана строг и надменен.

— Лорд Съсекс — рече тя — ни научи да отдаваме на неговите поръчения същата важност, каквато той отдава на нашите. Тази сутрин изпратихме при него нашия постоянен придворен лекар, и то по необичайно време, научавайки, че болестта на негова светлост е много по-опасна, отколкото смятахме преди. В нито един европейски двор няма по-опитен и по-осведомен човек в областта на тази свещена и полезна наука от доктор Мастърс и той отиде от наше име при нашия поданик. И какво сварва там — вратата на замъка Сей завардена от въоръжени с пушки стражи, сякаш замъкът се намира на границата с Шотландия, а не в непосредствено съседство с нашия двор. А когато поискал от наше име да бъде допуснат вътре, било му решително отказано. За такова незачитане на нашето благоволение, на нашата преголяма снизходителност, ние няма да приемем — поне засега — никакво извинение, каквото, предполагаме, се съдържа в поръчението на лорд Съсекс.

Това бе казано с такъв тон и бе придружено с такъв израз на лицето, че присъстващите тук приятели на лорд Съсекс изтръпнаха. Този, към когото бе отпратена речта, обаче не се уплаши.

Веднага щом гневният изблик на кралицата му даде възможност, той каза с най-дълбока почит и смирение:

— Ще се осмеля да кажа на ваше милостиво величество, че граф Съсекс не ми е поръчвал да ви предавам неговите извинения.

— Тогава в какво се състои вашето поръчение, сър? — попита кралицата със сприхавост, която — наред с благородните качества — бе отличителна черта на нейния характер. — В опит за оправдание? Или може би в опит за предизвикателство?

— Мадам — отговори младежът, — знаейки, че това оскърбление е почти равно на измяна, лорд Съсекс не можа да намери друго разрешение, освен да залови виновния и да го предаде във вашите ръце и на вашето милосърдие. Когато пристигна пратеникът ви, благородният лорд спеше дълбоко под въздействието на едно специално лекарство, предписано от собствения му лекар. До момента на пробуждането си тази сутрин негова светлост не знаеше нищо за неучтивия отказ, с който бе посрещнато милостивото поръчение на ваше кралско величество.