Уолтър Скот - Кенилуърт

— Ха, какво говориш! — възкликна Трейси. — Това е сигурен знак за доброто й разположение. Веднъж само графът да оздравее, той пак ще премери сили с Лестър. Мастърс при милорда ли е сега?

— Не — отговори Уолтър. — Навярно вече е минал половината път към Гринидж и при това здравата разгневен.

— Да не би да си отказал да го пуснеш? — удиви се Трейси.

— Ти съвсем си се побъркал! — изкрещя Блънт.

— Отказах му така категорично, Блънт, както ти би отказал да дадеш пени на слепия бедняк, както ти, Трейси, упорито отказваш да приемеш настойчивите си кредитори.

— Защо, по дяволите, прати него при вратата? — обърна се Блънт към Трейси.

— Защото тази работа е по-подходяща за неговите години, отколкото за моите — отговори Трейси. — Той обаче безвъзвратно е погубил всички ни. Все едно дали милордът ще остане жив, или не, той никога вече няма да се радва на благосклонността на кралицата.

— И на възможността да издига своите привърженици — подхвърли с презрителна усмивка младежът. — Ето го всъщност болното място, което не търпи да се докосва. Аз наистина не изразявах скръбта си за милорда така шумно като вас, уважаеми господа, но дойде ли момент да му се помогне, няма да отстъпя на никого от вас. Не разбирате ли, че ако този доктор по медицината бе влязъл тук, между него и лечителя на Тресилиан щеше да избухне такава кавга, че не само спящият, но и мъртвият би се пробудил? Добре знам каква врява предизвикват разногласията на лекарите.

— А кой ще поеме вината за несъблюдение заповедта на кралицата? — попита Трейси. — Доктор Мастърс несъмнено е идвал да лекува графа по нареждане на нейно величество.

— Аз съм виновен и ще поема вината върху себе си — заяви твърдо Уолтър.

— В такъв случай — сбогом мечти за успех в кралския двор — рече Блънт. — Въпреки големите ти заложби и стремления, с които се перчиш, ще трябва да се върнеш в твоя Девъншир и като младши член на семейството ще седиш на долния край на масата, ще си отрязваш от печеното заедно със свещеника, ще се грижиш хрътките да бъдат нахранени и ще проверяваш стегнати ли са коланите на конете, когато скуайърът тръгва на лов.

— Не, това няма да стане — извика страстно младежът и по лицето му изби руменина, — докато в Ирландия и в Нидерландия все още има войни и докато в океана има неизследвани пространства. Богатият Запад е осеян с неизвестни страни, а Британия е пълна с храбреци, готови да ги открият. А сега, до скоро виждане, приятели. Ще отида да се поразходя малко и да проверя стражите в двора.

— Това момче сякаш има живак в жилите си — каза Блънт на Маркъм.

— Не само в жилите, но и в мозъка, и в кръвта — продължи мисълта му Маркъм — и това или ще му донесе успех, или ще го провали. Трябва да се признае обаче, че е постъпил смело, като е затворил вратата на Мастърс, и е направил истинска услуга на графа. Нали лечителят на Тресилиан твърдеше, че разбуждането му би могло да доведе до неговата смърт, а Мастърс е в състояние да събуди дори Седемте спящи, ако реши, че те не спят според правилното предписание на медицината.

Утрото беше вече доста напреднало, когато Тресилиан, изморен от нощното бдение, слезе в приемната с радостна новина — графът се бил събудил и не изпитвал вече почти никакви болки; разговарял бодро, погледът му бил по-жив, изобщо всичко показвало, че в здравословното му състояние е настъпила значителна промяна към подобрение. Тресилиан разпореди един или двама от свитата да отидат да му докладват за събитията през нощта и да сменят поста в спалнята му.

Когато предадоха на граф Съсекс за поръчението на кралицата и му разказаха как неговият млад и ревностен поддръжник е отпратил дворцовия лекар, той отначало се засмя, но веднага се опомни и нареди на щалмайстора си Блънт незабавно да вземе една лодка и заедно с Уолтър и Трейси да отиде в двореца Гринидж, за да изкаже със съответната вежливост неговата благодарност към кралицата и да й обясни причината, поради която не е могъл да се възползува от помощта на мъдрия и учен доктор Мастърс.

— По дяволите! — рече Блънт, като слизаше по стълбата.

— Да беше ме изпратил при Лестър с покана за дуел, струва ми се, бих се справил по-лесно със задачата. Но да се явиш пред нашата милостива господарка, пред която всяка дума трябва да е обвита или в позлата, или в захар, е такава тънка сладкарска работа, че моят беден и стар английски ум направо се обърква. Хайде, тръгвай, Трейси! Тръгвай и ти, мастър Уолтър Остроумни, заради когото се заплетохме в цялата тази бъркотия. Да видим ще съумее ли и сега твоят находчив ум, способен да изобретява най-всевъзможни лъскави и бляскави фойерверки, да помогне на един прост човек и да го избави от затруднението с някаква хитра измислица.