Уолтър Скот - Кенилуърт

Господарят му граф Съсекс също спечели много от доброто впечатление, което Роли направи на кралицата още при първата му среща с нея.

— Дами и господа — рече кралицата, като оглеждаше свитата си, — струва ми се, че след като сме вече на реката, бихме могли да се откажем от предишното си намерение да ходим в града и да изненадаме нещастния граф Съсекс с едно наше посещение. Той е болен и сигурно се безпокои от мисълта, че е предизвикал недоволството ни, което бе заличено сега от искреното признание на този дързък младеж. Какво ще кажете? Не мислите ли, че най-добре би го успокоила една такава проява на благосклонност, като личната благодарност на кралицата, която му е тъй много задължена за вярната служба?

Лесно е да се предположи, че никой от присъстващите придворни не посмя да възрази срещу това предложение.

— Ваше величество — рече епископът на Линкълн, — вие сте въздухът, който ние дишаме.

Ликът на владетелката е брус за меча на воина, казаха военните, а политиците увериха, че светлината, която се излъчва от лицето на кралицата, е факелът, който озарява пътя на нейните съветници. Дамите единодушно се съгласиха, че никой друг благородник в Англия не заслужава повече почитта на английската владетелка от граф Съсекс — като не се засягат, разбира се, правата на граф Лестър, добавиха най-благоразумните, но Елизабет не обърна видимо внимание на тази забележка. След това бе дадена заповед баржата да отнесе царствения си товар в Детфорд, до най-близкото и най-удобно място за съобщение със замъка Сей, за да може кралицата да прояви своята кралска и майчинска грижа, като се осведоми лично за здравето на граф Съсекс.

Роли, чийто проницателен ум винаги предусещаше и предвиждаше важните последствия, които биха могли понякога да възникнат от най-незначителните събития, побърза да измоли от кралицата разрешение да отиде напред с ладията и да предизвести своя господар за височайшото посещение. Той изказа наивното предположение, че радостната изненада може да навреди на здравето му, тъй както едно силно и подкрепително питие би могло понякога да се окаже фатално за изтощения от продължително боледуване човек.

Дали кралицата сметна, че е прекалено самонадеяно от страна на толкова млад придворен да предлага мнението си, без да са му го искали, или пък у нея отново се събуди подозрението, внушено й от съобщенията, че графът е събрал около себе си въоръжени хора, но тя остро посъветва Роли да пази съвета си, докато не му го поискат, и повтори заповедта си да спрат в Детфорд, като добави:

— Ние лично ще видим какви хора заобикалят лорд Съсекс. „В такъв случай — бог да ни е на помощ! — рече си младият кавалер. — Смели сърца около графа има не едно, но умните глави са малко, а той е твърде болен, за да отдаде необходимите разпоредби. Представям си какво ще заварим: Блънт седи пред обичайното си сутрешно меню — ярмътска херинга и бира, Трейси полива с рейнско вино отвратителните си кървавици, а ония двама съвършени уелсци, Томъс Райе и Евън Евънс, старателно поглъщат овесената си каша с праз и печено сирене. А тя, както казват, се отвращавала от грубите храни, лошите миризми и силните вина. Да би могло поне да им дойде на ум да изгорят малко розмарин в голямата зала! Но, vogue la galre 103 103 Да става каквото ще (фр.). , вече всичко е в ръцете на съдбата. На мен ми провървя тази сутрин — развалих плаща си, но спечелих, струва ми се, разположението на кралицата. Дано провърви така и на моя доблестен покровител!“

Скоро кралската баржа спря на пристана в Детфорд и сред шумните възгласи на народа, които появяването й винаги предизвикваше, кралицата, съпровождана от свитата си, се отправи под носения над главата й балдахин към замъка Сей, където далечните приветствия на тълпата предизвестиха пристигането й. Съсекс, който тъкмо се съветваше с Тресилиан как да си възвърне изгубеното според него благоволение на кралицата, остана безкрайно изненадан, като научи, че тя сама идва при него. На графа му беше известен навикът на кралицата да посещава изтъкнатите придворни, били те здрави или болни, но неочакваността на новината не му остави време за съответните приготовления, с които той добре знаеше, че Елизабет обича да я посрещат, а недодялаността и безредието сред неговата военна свита, засилили се още повече през време на доскорошната му болест, правеха вече напълно невъзможно устройването на желания прием.

Като проклинаше на ум съдбата, която така ненадейно го бе удостоила с това височайшо посещение, той побърза да слезе долу заедно с Тресилиан, чиято необикновена и вълнуваща история бе слушал внимателно досега.