Уолтър Скот - Кенилуърт

Граф Съсекс така бързаше да даде всички тези нареждания, щото Тресилиан едва успя да издебне удобен момент да изкаже учудването си, че графът е придвижил жалбата на сър Хю Робсарт така бързо, та тя вече е стигнала до кралицата.

— Приятелите на младата лейди — каза той — смятат, че е по-добре първо да се позовем на чувството за справедливост на Лестър, тъй като постъпката е извършена от негов подчинен. Аз изрично ви напомних.

— В такъв случай не беше необходимо да се обръщаш към мен — малко високомерно отговори Съсекс. — Най-малко от мен трябваше да търсиш съвет, щом става дума за изпращане на унизителна молба до Лестър. Изненадан съм, Тресилиан, че ти, човек на честта и мой приятел, си избрал такъв недостоен път. Тъкмо затова не съм те и разбрал, когато си ми го казал, защото никак не ти прилича.

— Милорд — каза Тресилиан, — аз също предпочитам пътя, който вие сте избрали, но приятелите на тази нещастна лейди…

— Приятелите, приятелите! — прекъсна го Съсека — Те трябва да ни оставят да се справим с тази работа, както ние намерим за най-добре. Сега е времето да се натрупат обвинения срещу Лестър и неговите привърженици, а твоето ще натежи най-много пред кралицата. Във всеки случай жалбата ти е вече при нея.

Тресилиан напълно естествено бе обзет от съмнението, че в стремежа си да вземе връх над своя съперник Съсекс умишлено се бе насочил по пътя, по който най-сигурно би опетнил Лестър, без обаче да размисли трезво дали този начин на действие ще доведе до успешен край самото дело. Крачката обаче беше невъзвратима и Съсекс избягна да обсъжда по-нататък въпроса, като освободи хората си със заповедта:

— В единайсет часа всичко да бъде готово! Трябва да се явя на ауденцията в двора точно в дванайсет.

Докато двамата съперничещи си държавници се готвеха трескаво за предстоящата си среща пред кралицата, самата Елизабет не без тревога очакваше онова, което можеше да произлезе от сблъсъка на две тъй пламенни натури. И двамата имаха зад гърба си силна и многобройна свита и поделяха помежду си — открито или тайно — подкрепата и симпатиите на голяма част от нейния двор. Въоръжената охрана беше приведена в пълна бойна готовност, а по Темза бе докарано подкрепление от дворцовата стража в Лондон. Издадена бе кралска заповед, която строго забраняваше на придворните от какъвто и да било ранг да приближават двореца с въоръжена свита; дори се пусна слух, че главният шериф на графството Кент е получил тайно нареждане да поддържа в бойна готовност част от войската си в случай на нужда.

Най-сетне дойде и забележителният час, който всички очакваха така напрегнато. Придружени от многобройните си и бляскави свити от приятели и привърженици, графовете-съперници влязоха в двора на Гриниджкия дворец точно в дванайсет часа.

Дали по предварително споразумение или пък по внушение, че желанието на кралицата е такова, двамата лордове пристигнаха със свитите си от противоположни посоки: Съсекс — по вода от Детфорд, а Лестър — по суша. Това дребно на пръв поглед обстоятелство даде на Лестър известно предимство в очите на събралия се народ. Кавалкадата от негови конници изглеждаше по-многобройна и по-величествена от принудените да вървят пеш привърженици на Съсекс. Графовете не си размениха никакъв поздрав, но се гледаха настойчиво, сякаш всеки очакваше съперникът му пръв да прояви учтивост. Никой обаче не пожела да предприеме такава стъпка. Почти едновременно с пристигането им прозвуча звънът на дворцовата камбана, вратите на двореца се отвориха и графовете влязоха, съпроводени от ония членове на свитите си, чийто ранг им даваше тази привилегия. Йомените и по-висшите придружвачи останаха в двора и двете враждебни групи започнаха да си разменят погледи, изпълнени с такава силна омраза и презрение, сякаш с нетърпение очакваха някакъв повод за размирие или пък оправдание, за да се нахвърлят едни срещу други. Възпираха ги само строгите заповеди на техните предводители, както и присъствието на голямата група добре въоръжена кралска стража, която им вдъхваше неволен страх.

Междувременно най-видните представители на свитите следваха своите господари през високите преддверия и зали на кралския дворец. Те се движеха като поток, по-точно — като два отделни потока, които са принудени да текат в едно и също корито, но отбягват да смесват водите си. Подчинявайки се сякаш на някакъв инстинкт, двете групи вървяха покрай двете противоположни стени на просторните помещения в стремежа си да избягнат близостта, към която ги бе принудила за миг тясната входна врата. Най-сетне се отвори двукрилата врата в горния край на дългата галерия, която водеше към залата за аудиенции, и шепнешком бе известено, че кралицата е вече там. Бавно и тържествено пристъпваха двамата графове към входа — Съсекс следван от Тресилиан, Блънт и Роли, а Лестър — от Варни. Принуден да подчини гордостта си на придворния протокол, Лестър се спря и с хладно и високомерно кимване пусна съперника си, който по-рано от него бе станал пер, да мине напред. Съсекс също кимна със сдържана учтивост и влезе в залата за аудиенции. Тресилиан и Блънт понечиха да го последват, но не ги пуснаха. Вратарят, с черен жезъл в ръка, им се извини, че е получил строга заповед този ден да допуска само определени лица. Като видя несполуката на другарите си, Роли също се дръпна, но вратарят каза: „За вас, сър, е разрешено“ — и той влезе.