Уолтър Скот - Кенилуърт

— Не се страхувай от гнева й, Антъни — успокои го Варни.

— Аз ще я убедя, че всичко, което си правил, е било за доброто на милорда и за нейно собствено добро. И когато пробие черупката и полети, сама ще трябва да признае, че дължи издигането си тъкмо на нас.

— Съветвам ви да бъдете предпазлив, мистър Варни — каза Фостър, — защото може и да се лъжете в предположенията си. Видяхте колко студено ви прие днес — тя и двамата ни гледа с лошо око.

— Криво я разбираш ти, Фостър, ама съвсем криво. Тя е свързана много здраво с мен, защото аз съм мостът между нея и оня, който може да задоволи и любовта, и амбициите й. Кой измъкна неизвестната Еми Робсарт, дъщеря на обеднял и изкуфял рицар и годеница на смахнатия печален ентусиаст Едмънд Тресилиан, от жалката й участ и й откри възможността за най-бляскавата съдба в Англия, а може би и в Европа? Аз, човече! Както често съм ти казвал, аз им давах възможност да се срещат тайно. Аз стоях на пост в гората, докато той ловеше дивеча. Именно мен проклина и досега цялото й семейство като съучастник в бягството й. Ако живеех в съседство с тях, трябваше да нося риза не от ленено платно, а от много по-здрава материя — иначе ребрата ми биха се запознали с испанската стомана. Кой пренасяше писмата им? Аз. Кой развличаше стария рицар и Тресилиан? Аз. Кой подготви бягството й? Пак аз. С две думи — аз, Дик Варни, откъснах тази хубавичка маргаритка от скромното и тихо кътче и я окачих на най-знатната шапка в Британия.

— Да, мистър Варни — каза Фостър, — но тя може би си мисли, че ако и занапред нещата останат във ваши ръце, цветето би могло да се окаже толкова слабо прикрепено към шапката, че първият полъх на променливия ветрец на страстта да отвее бедната маргаритка отново към безличието.

— Тя би трябвало да има пред вид — каза, усмихвайки се, Варни, — че предаността ми към моя господар ме спираше отначало да го съветвам да се жени; въпреки това аз го посъветвах да се ожени, когато разбрах, че тя няма да се умири без клетва или обред — как го наричаш ти, Антъни?

— Тя ви мрази и за друго — допълни Фостър — и аз ви казвам тия неща, за да се предпазите навреме. Тя не изпитва никакво желание да крие своята красота в мрачните еркери на този престарял замък, а иска да сияе като най-бляскавата графиня в Англия.

— Точно така — отвърна Варни, — и желанието й е напълно естествено, но какво общо имам аз с това? Нека си блести — в еркер ли, сред кристали ли, — където милордът намери за добре, аз нямам нищо против.

— Тя смята, мистър Варни — продължи Фостър, — че вие държите греблото от едната страна на лодката и можете да гребете или да не гребете според волята си. Накратко казано, тя е убедена, че тайнствеността и неизвестността, които я заобикалят, се дължат на тайните съвети, които вие давате на милорда, и на моята строга опека. Затова ни обича толкова, колкото затворникът обича съдията и тъмничаря си.

— Ще трябва да ни заобича по-силно, Антъни, преди да напусне това място — отвърна Варни. — Както посъветвах милорда да я подържи тук известно време, по важни причини, така бих могъл да го посъветвам да я извади на показ в пълния й блясък и величие. Ако обаче тя ми е враг, да не съм си изгубил ума да го направя, след като съм тъй приближен на милорда? Гледай да й го втълпиш, щом ти се представи удобен случай, Антъни, пък аз ще й пошепна на ухото някоя и друга похвална думичка, та да си подобри мнението за тебе. Ти на мене, аз на тебе — тази поговорка важи за целия свят. Дамата трябва да знае кои са приятелите й и да има пред вид, че те разполагат с достатъчно сила, за да й станат и опасни врагове. А междувременно я пази строго, но с цялото външно уважение, на което е способна грубата ти натура. Този твой мрачен вид и суровият ти нрав са чудесно нещо. Да благодариш на бога за тях, а и милордът също, защото, когато потрябва да се извърши нещо безсърдечно и жестоко, ти го вършиш така, сякаш то произлиза не вследствие на заповед, а на твоята груба и свирепа природа — и по този начин милордът се спасява от злепоставяне. Я чуй — някой чука на вратата! Погледни през прозореца, но не пускай никого — тази вечер никой не трябва да ни пречи.

— Това е оня, за когото говорихме преди обед — каза Фостър, поглеждайки през прозореца, — Майкъл Ламборн.

— Пусни го да влезе, пусни го веднага! — извика Варни. — Той идва да ни разкаже нещо за своя приятел. За нас е много важно да следим действията на Едмънд Тресилиан. Казвам ти, пусни го, но не тука — аз ще дойда след малко при вас в библиотеката на абата.