Уолтър Скот - Кенилуърт

От това преддверие се влизаше в трапезария, неголяма по размер, но толкова бляскава, че смайваше посетителя с богатата си уредба. Голите и мрачни доскоро стени сега бяха закрити с драперии от небесносиньо кадифе, обшити със сребро. Столовете бяха от абаносово дърво, богато украсени с резба и с възглавници с цвета на драпериите, а сребърните свещници, осветяващи преддверието, тук бяха заместени от грамаден полилей, направен от същия скъпоценен метал. Подът бе застлан с испански килим с толкова ярко и правдоподобно изобразени цветя и плодове, че човек трудно би се решил да стъпи върху такова прекрасно изделие. Дъбовата маса бе покрита с великолепна ленена покривка, а до нея беше поставено голямо преносимо бюфетче с украсени с резба вратички, зад които се виждаха полици с наредени по тях сребърни прибори и порцеланови съдини. В средата на масата стоеше солница, италианска изработка — красив и изящен сребърен прибор, висок два фута 25 25 Един фут е равен на 30,48 см. , изобразяващ исполина Бриарей, чиито сто сребърни ръце предлагаха на гостите различни видове подправки, за да си разнообразяват храната с тях.

Третата стая бе определена за гостна. По стените й бяха окачени прекрасни гоблени, изобразяващи падението на Фаетон — по онова време тъкачите от Фландрия са се увличали по митологически сюжети. Най-важната мебел тук бе повдигнатото върху подиум подобно на трон кресло, широко толкова, че в него спокойно можеха да седнат двама. То беше увенчано с балдахин, направен, както и възглавниците, страничните завеси и постелката на пода, от пурпурно кадифе и обшит с дребни перли. Отгоре на балдахина бяха поставени две малки корони, наподобяващи короните на граф и графиня. Вместо столове в тази стая имаше облечени с кадифе табуретки и няколко възглавнички с бродирани арабески, разхвърлени по пода по мавритански обичай. Имаше също различни музикални инструменти, гергефи за бродиране и разни други предмети, предназначени за развлечение на дами. Освен от малките свещници, гостната стая се осветяваше и от четири големи факела от чист восък, поставени в дясната ръка на статуи на мавърски воини, които с лявата ръка държаха между гърдите си и факела кръгли щитове от излъскано до блясък сребро, в които светлината се отразяваше като в кристални огледала.

Поредицата от стаи завършваше със спалнята, наредена не по-малко богато от останалите, макар и не така пищно. Две сребърни лампи, напълнени с уханно масло, изпълваха едновременно с приятен мирис и трепкаща сумрачна светлина тихото и спокойно помещение. Подът бе застлан с дебел килим, който заглушаваше и най-тежките стъпки. Върху пухената постеля на леглото беше разпростряна копринена покривка, обшита със злато, изпод която се подаваха батистени чаршафи и завивки, бели като агнетата, от чиито руна са били направени. Завесите от синьо кадифе бяха подплатени с пурпурна коприна и обшити със златен фестон, а по тях бяха избродирани сцени из любовта на Амур и Психея. Върху тоалетката бе поставено красиво венецианско огледало във филигранна сребърна рамка, до него стоеше златна чаша — в случай че някой пожелае да изпие нещо през нощта. При горния край на леглото бяха поставени чифт пистолети и кинжал, инкрустирани със злато. В ония времена такова оръжие се е предоставяло нощем на знатни гости — по-скоро в знак на уважение, отколкото от страх пред някаква опасност. Не бива да пропуснем да споменем и още нещо — в малка, осветена със свещ ниша, пред аналой от абаносово дърво, украсен с резба, бяха поставени две кадифени възглавничка за коленичене, обшити със злато, за да бъдат в хармония със стила на цялата наредба. Нишата някога бе служила за частен параклис на абата, но сега бяха махнали разпятието и вместо него на аналоя бяха поставени два молитвеника в скъпа подвързия с релефни сребърни изображения. В съседство с тази великолепна спалня, до която не достигаше друг звук освен стенанието на вятъра сред клоните на дъбовете в парка и която навярно дори самият Морфей би избрал с радост за място на своя отдих, имаше две гардеробни, или тоалетни стаи — както ги наричат сега. Те бяха подредени съответно на предназначението си в същия великолепен стил, който вече описахме. Остава още да се добави, че част от съседното крило бе заето от кухнята и от стаите за личната прислуга на знатния и богат благородник, за когото всъщност бяха извършени всички тези пищни приготовления.

Богинята, заради която бе украсен този храм, напълно заслужаваше всички разходи и усилия. Тя седеше в описаната по-горе гостна и разглеждаше с доволство и с напълно обяснимо и безхитростно тщеславие разкоша и красотата, създадени така внезапно в нейна чест. Понеже тъкмо нейното присъствие в замъка се пазеше в тайна и налагаше в тайна да се извърши и подготовката за откриването на залите, бяха взети най-строги мерки до момента на настаняването си в тях тя в никакъв случай да не разбере какво се върши в тази част на старинната сграда, а също и да не я видят работниците, заети с уредбата на стаите. Затова едва тази вечер я въведоха в това тъй различно крило на замъка, което тя не беше виждала досега и което — в сравнение с всичко останало — й се стори като омагьосан дворец. Когато разгледа всичко и се настани в тези прекрасни стаи, в нея пламна необуздана буйна радост на селска красавица, неочаквано попаднала сред разкош, който надминава далеч и най-смелите й мечти. В същото време силно чувство на обич се надигна в сърцето й, разбиращо, че всички чудеса наоколо са извършени от великата магьосница — Любовта.