Уолтър Скот - Кенилуърт

— Говори каквото си искаш, почтени Тони — каза Варни, — защото и глупавата ти религия, и безчестните ти дела ще придадат еднакво хубав вкус на тази чаша аликанте. Твоите приказки са толкова приятни и вкусни, че превъзхождат и хайвера, и сушените говежди езици, и останалите пикантерии, които придават вкус на хубавото вино.

— Кажете ми тогава — рече Фостър, — няма ли да бъде по-добре за нашия милостив господар, ако държи на служба порядъчни и богобоязливи хора, които ще изпълняват волята му и ще припечелват хляба си мирно и тихо, без да го срамят и безчестят, отколкото да прибира в свитата си и да се заобикаля с такива всеизвестни развратници и дръзки побойници като Тайдсли, Килигру и този Майкъл Ламборн, когото ми поръчахте да ви намеря, пък и разни други от тоя род, на чиито чела пише „обесник“, а на дясната им ръка — „убиец“, които са страшилище за мирните хора и срам и позор за милорда!

— Не се вълнувай, драги мистър Антъни Фостър — отговори Варни. — Оня, който лови различен дивеч, трябва да има и различни соколи: едни за близък, други за далечен полет. Пътят, който нашият милорд си е избрал, не е лесен и затова той трябва да си осигури верни помощници във всяко едно отношение, помощници, готови да изпълнят всякакви задачи. Трябват му изискани придворни — като мен например, — които да не го посрамват в залата за аудиенции и които да са готови да се хванат веднага за дръжката на сабята, щом някой се опита да петни честта на милорда…

— Да, да — прекъсна го Фостър, — и да пошепват от негово име разни думички в ухото на красивата дама, към която сам той не може да се приближи.

— Трябват му също — продължи Варни, без да обръща внимание на прекъсването — адвокати — ловки и вещи застъпници, за да сключват неговите договори, сегашни, минали и бъдещи, или за да намират начини за придобиване на разни църковни земи, общински имоти и позволителни за монополи. Трябват му лекари, които умеят да подслаждат вино или топло питие за болни. Трябват му гадатели като Ди и Алън, за да призовават дявола чрез заклинания. Трябват му и смели побойници, готови да се бият на живот и смърт дори и със самия сатана. И му трябват най-вече — без с това да подценявам останалите — такива богобоязливи и невинни пуритански душици като тебе, почтени Антъни, които предизвикват дявола и в същото време си вършат спокойно своята работа.

— Да не би да искате да кажете, мистър Варни — възкликна Фостър, — че добрият и милостив наш господар, който според мен е преизпълнен с благородство, използува за издигането си току-що описаните от вас долни и греховни средства?

— Я остави тия приказки, човече, и не ме гледай с такива опечалени очи — каза Варни. — В капан не можеш да ме хванеш и съвсем не съм ти паднал в ръцете, както си въобразяваш ти с жалкия си ум, заради това, че ти посочих всички средства, пружини, винтове, въжа и макари, с помощта на които се издигат великите хора в размирни времена. Ти каза, че нашият добър и милостив господар е преизпълнен с благородство, нали? Амин, нека така да е. Именно затова още повече са му нужни такива безсъвестни помощници, които, знаейки, че неговият разгром ще повали и смаже и тях, да са готови да заложат всичко — и кръвта си, и ума си, и душата, и тялото си, — за да го задържат горе. Говоря ги тия неща, защото хич не ме интересува кой знае за това и кой не.

— Истина е туй, което казвате, мистър Варни — рече Фостър.

— Водачът на една група прилича на лодка сред вълните. Тя не се повдига сама — повдигат я талазите, върху които плува.

— Я, ти си имал склонност към метафорите, почтени Антъни!

— отвърна Варни. — Тази кадифена дреха те е направила оракул. Ще трябва да те пратим в Оксфорд да те направят доктор по хуманитарните науки. Впрочем подреди ли всичко, което ти беше изпратено от Лондон, и успя ли да стъкмиш западните стаи така, както трябва, за да се харесат на милорда?

— Сега те са достойни да приемат и краля в деня на сватбата му — отговори Антъни — и, повярвайте ми, Младата лейди седи в тях горда и весела, сякаш е Савската царица.

— Толкова по-добре, драги Антъни — каза Варни, — защото бъдещото ни благополучие ще зависи твърде много от разположението й към нас.

— В такъв случай ние градим върху пясъчна основа — възрази Антъни Фостър. — Да предположим, че тя поеме пътя към двора с ореола на славата и величието на своя високопоставен съпруг, как ще гледа тогава на мен, на своя тъмничар, който я държи тук против волята й и я кара да пълзи като гъсеница по стара и порутена стена, докато на нея й се иска да подхвръква като пъстра пеперуда в дворцова градина?