Уолтър Скот - Кенилуърт

Нито една подробност от приказките на Ламборн не убягна от ухото на Уейланд, който обаче можеше далеч по-добре да ги изтълкува. Той изпитваше искрено съжаление към хубавата графиня, която за първи път бе видял сред щастливото й семейство, изложена сега на кроежите на банда негодници. Възмущението му пламна е още по-голяма сила, когато чу гласа на бившия си господар, към когото питаеше в еднаква степен и омраза, и страх. Но той беше уверен в собствените си знания и в собствената си сръчност и изобретателност и затова още същата вечер взе решение, колкото и опасна да се окаже задачата, да разнищи до дъно тази тайна, за да помогне на нещастната графиня, ако това, разбира се, беше все още възможно. Някои откъслечни думи, които Ламборн бе изтървал в пияното си състояние, накараха Уейланд за първи път да се усъмни, че Варни е действал само за своя сметка, като е ухажвал и се е стремил да спечели любовта на това прекрасно момиче. Мълвата твърдеше, че този усърден слуга неведнъж бе правил услуги на лорда в неговите любовни истории, и на Уейланд Смит му мина през ум, че не е изключено самият Лестър да се окаже главното действащо лице в случая. Той естествено не можеше да предположи, че графът вече е сключил брак с Еми Робсарт, но дори само една мимолетна любовна авантюра с момиче с нейното обществено положение беше вече изключително важна тайна, чието разкриване би могло сериозно да подкопае властта на фаворита на Елизабет.

„Ако Лестър се поколебае сам да задуши такъв един слух чрез разни непочтени средства — мислеше си Уейланд, — край него сигурно ще се намерят хора, които ще му Направят тази услуга, без да чакат дори съгласието му. Щом се намесвам в тази история, трябва да си сложа маска-невидимка, както прави моят предишен господар, когато се заема да приготвя манната на сатаната. От утре напускам Джайлс Гозлинг И ще променям и пътя, и местопребиваването си по-често дори от лисица, преследвана от кучета. Бих искал да видя още веднъж и тази малка пуританка. Тя наистина е прекалено хубавичка и умна за дъщеря на такъв мошеник като Тони Паликлада.“

Джайлс Гозлинг посрещна с неприкрита радост раздялата с Уейланд. Кръчмарят много добре знаеше колко опасно е да се застава на пътя на любимеца на граф Лестър и затова се страхуваше, че няма да му достигнат морални сили, за да изпълни задачата си докрай. Той беше доволен, че такъв тежък товар се смъква от гърба му, но все пак изказа желание и готовност в Случай на нужда да окаже на мистър Тресилиан или на неговия пратеник всякакви услуги, стига само да не навредят на доброто му име като кръчмар.

Цяла Англия говореше за пищността на наближаващите тържества в Кенилуърт. Всичко, което можеше да допринесе за великолепието и блясъка на подготвения прием на Елизабет от нейния прочут фаворит, се доставяше незабавно в замъка било от страната, било чужбина. Междувременно Лестър сякаш с всеки изминат ден все повече печелеше благосклонността на кралицата. В Съвета той винаги сядаше до нея, по време на придворните забавления тя гослушаше с увлечение и дори проявяваше известна приятелска интимност. Към него бе насочил поглед всеки, който се надяваше и искаше да постигне нещо в двора. Чуждестранните посланици най-ласкателно го уверяваха в дълбокото уважение, което техните владетели изпитвали към него. В очите на всички той беше alter ego 123 123 Другото „аз“ (лат.). на величествената Елизабет, която — това беше всеобщото мнение — само чакаше подходящо време и удобен случай, за да сключи брак и да сподели с него държавната си власт.

Достигнал най-високата точка на успеха, този галеник на съдбата и любимец на кралицата обаче беше може би най-нещастният човек в кралството, което на пръв поглед му принадлежеше. Подобно на някакъв властелин на вълшебници, той превъзхождаше своите приятели и подчинени, като виждаше много неща, които те не можеха да видят. Лестър отлично бе вникнал в характера на своята господарка и тъкмо това дълбоко и подробно познаване на нейното своенравие, както и на благородните й качества, съчетано с острия му ум, красива външност и изискани маниери, му бе помогнало да спечели повече от всички други благоразположението на Елизабет. И понеже познаваше добре характера на кралицата, той непрекъснато се страхуваше от неочаквано и безусловно изпадане в немилост. Лестър приличаше на кормчия, снабден с най-подробна карта за пътя на кораба, на която обаче бяха означени толкова много плитчини, подводни рифове и всевъзможни други опасности, че колкото по-напрегнато и тревожно се взираха очите му в тях, толкова повече се убеждаваше, че би могъл да ги избегне само благодарение на някакво чудо.