Уолтър Скот - Кенилуърт

— Разбери, Варни — възрази Лестър, — аз не мога да я принудя да участвува в такава долна история — това твърде много противоречи на благородния й характер и би било недостойна отплата за нейната любов към мен.

— Е, милорд, вие сте мъдър и благороден човек, на вас не ви е чужда възвишената романтика, подходяща за Аркадия, както пише вашият племенник, сър Филип Сидни. А пък аз съм ваш покорен слуга, принадлежа на обикновения земен свят и съм доволен, че познавам така добре и него, и пътищата му, за да мога да служа на ваша милост. Ще си позволя обаче да попитам: кой е задължен повече за този щастлив съюз — вие или графинята; и кой от двамата би трябвало да бъде по-отстъпчив и да се съобразява с желанията, интересите и безопасността на другия?

— Уверявам те, Варни — рече графът, — тя не само заслужава всичко, което бих могъл да й предложа, но и стократно го заплаща с благородството и красотата си, защото никога такова величие не е спохождало същество, по-богато надарено от природата, да го украси!

— Аз мога само да се радвам, милорд, че сте доволен от своя избор — отвърна Варни с обичайната си иронична усмивка, която дори уважението му към Лестър не винаги можеше да обуздае.

— Ще имате достатъчно време спокойно да се наслаждавате на обществото на такова обаятелно и красиво създание — естествено, след като изтече срокът на пребиваването ви в Тауър, при това срок, който ще съответствува на престъплението — подигравка с чувствата на Елизабет Тюдор. На по-леко наказание, предполагам, не се надявате?

— Ах ти, ехиден дявол! — извика Лестър. — Нима се подиграваш с нещастието ми? Прави каквото смяташ за добре.

— Ако казвате това сериозно, милорд, трябва веднага да тръгнете за Къмнър — каза Варни.

— По-добре върви ти, Варни. Сатаната ти е дал дар слово и то става по-убедително, колкото по-долен е случаят, който, го е предизвикал. Аз не съм достатъчно подъл, за да настоявам за подобна измама. Върви, казвам ти! Не ме карай да те моля за собствения си позор!

— Не е необходимо, милорд, но ако наистина ми възлагате задачата да взема съгласието за тази наложителна мярка, трябва да ми дадете препоръчително писмо и да ми позволите да използувам всички средства, които са в моя власт, за да накарам графинята да последва съвета ви. Убеден съм, че любовта й към ваша милост, както и нейната готовност да направи всичко необходимо за вашето щастие и безопасност, ще я накарат да се съгласи да носи за няколко дни името на един скромен човек като мен, още повече, че то е не по-малко старинно от името на нейния баща.

Лестър взе перо и хартия и на няколко пъти започва писмото до графинята, но все оставаше недоволен и го разкъсваше на парчета. Най-сетне той написа няколко заплетени изречения, в които я заклеваше по причини, засягащи неговия живот и чест, да се съгласи през дните на тържествата, в Кенилуърт да носи името Варни. Накрая добави, че Варни ще й обясни какви точно са тези причини, налагащи да се прибегне до подобна измама. Подписа се, запечата писмото и го подхвърли през масата на Варни, като му даде знак с ръка да тръгва. Съветникът му незабавно се оттегли.

Лестър остана като вцепенен на мястото си, докато не чу тропот на конски копита — Варни, без дори да се преоблече, се бе метнал на седлото и съпроводен само от един слуга, препусна към Бъркшир. При този шум графът скочи от креслото и изтича до прозореца с намерението да отмени недостойното нареждане, с което бе натоварил човек, нямащ, както сам твърдеше, други добродетели освен предаността си към своя господар. Но Варни вече се беше отдалечил. Ясното и обсипано със звезди небе, което в ония времена се е считало за Книга на Съдбите, се разкри пред очите на Лестър, когато лой отвори прозореца, и отклони мислите му от добрия и мъжествен порив, който го бе обзел за миг.

— Звездите следват своя мълчалив, но неотклонен път — рече Лестър, като оглеждаше небосвода. — Те нямат глас, който нашият слух би могъл да долови, но оказват непрекъснато въздействие върху всички обитатели на нищожната планета Земя. Ако астролозите не ме лъжат, тъкмо сега в моята съдба настъпва страшен прелом. Близък е часът, от който ме съветват да се пазя и на който — в същото време — ми внушават да се надявам. Казват, крал съм щял да стана! Но по какъв начин? Чрез брак? Всички надежди за това рухнаха — и нищо не мога да сторя! Богатите нидерландци ме канят да поема властта над тях и ако Елизабет се съгласи, ще ми дадат короната си. Но нима нямам право на това и тук, в Англия? Правото на йоркския род, предадено по наследство от Джордж Кларънс на фамилията Хънтигдън, която — ако се случи нещо с кралицата — ще има благоприятни изгледи за успех. А Хънтигдън са от моя род. Аз обаче няма да се задълбавам в тези висши тайни. Известно време ще следвам мълчаливо и потайно пътя си като подземна река. Ще дойде време да разгърна сили и да помета всичко, което ми се изпречи.