Уолтър Скот - Кенилуърт

— Уви, милостива господарко, но това едва ли ще е най-лошото — тъжно прошепна Джанет, докато графинята вече викаше търговеца:

— Ела тук, добри човече! Отвори вързопа си и ако в него се намерят хубави стоки, значи, те е довел добрият случай, защото аз ще си доставя удоволствие, а ти ще получиш печалба.

— От какво се нуждае ваша светлост? — попита Уейланд, като разтваряше вързопа си и излагаше съдържанието му с такава сръчност, сякаш бе роден за този занаят. Всъщност на него наистина му се бе случвало да се занимава с търговия по време на своя скитнически живот и сега хвалеше стоките си със словоохотливостта на истински търговец, проявявайки известно умение дори в трудната задача с определянето на цените.

— От какво се нуждая ли? — повтори въпроса му графинята.

— Като се има пред вид, че от шест месеца насам не съм купила по свой избор нито един ярд лен или батиста и дори най-незначителна дреболия, по-добре би било да се попита: какво имаш за продаване? Отдели ми гази батистена блуза с висока яка и маншети, пелеринката, обточена със златен ширит и подплатена с креп, и тази къса наметка от вишнево сукно, украсена със златни илици и копчета. Не е ли чудесна, Джанет?

— Не, милейди — отвърна Джанет, — Ако искате да чуете скромното ми мнение, ще ви кажа, че тя е прекалено пищна, за да бъде изящна.

— Аз, разбира се, не мога да се съглася с твоето мнение, мила — каза графинята, — но за наказание ще я носиш ти. Уверявам те, че златните копчета, които са доста масивни, ще бъдат достатъчно успокоение за баща ти и ще го накарат да се примири с вишневия цвят на наметката. Внимавай само да не ги откъсне и да ги скрие в ковчежето си, за да правят компания на златните монети, които държи заключени в него.

— Моля ви, ваша светлост, бъдете по-снизходителна към моя нещастен баща!

— Струва ли си да го предпазваме от онова — отвърна графинята, — в което самият той е достатъчно предпазлив? Но да се върнем към нашите покупки. За себе си избирам тази шапка и сребърната карфица с бисера. Вземам още и две рокли от червеникавокафявия плат за Доркас и Елисън, Джанет — нека на горките старици им бъде топло през зимата. А нямате ли парфюми, ароматизирани муски или от красивите модерни шишенца за пръскане на благовония?

„Ако наистина бях амбулантен търговец, сигурно щях да напредна — мислеше си Уейланд, докато се стараеше да задоволява исканията й, с които тя го отрупваше с нетърпението на млада жена, дълго време лишена от такова приятно занимание. — И все пак как да я накарам поне за Миг да се замисли сериозно?“

Както й показваше отбраните парфюми и разни други благовония, той изведнъж успя да привлече вниманието й, като подхвърли, че тези стоки сега са поскъпнали почти двойно, тъй като граф Лестър правел бляскави приготовления, за да посрещне кра лицата и целия двор в своя разкошен замък Кенилуърт.

— Ах! — възкликна разтревожено графинята. — Значи, това което се говори, е вярно, Джанет?

— Разбира се, госпожо — отвърна Уейланд, — и аз се учудвам, че още не е стигнало до вашите уши. Кралицата на Англия ще гостува цяла седмица в замъка на благородния граф по време на лятното си пътуване из страната и мнозина казват, че преди още пътуването да приключи, Англия ще се сдобие с крал, а Елизабет Английска — нека бог я пази! — със съпруг.

— Лъжат, мерзавците! — избухна графинята.

— За бога, милейди, разсъдете — каза Джанет, изтръпвайки от мрачно предчувствие, — струва ли си човек да обръща внимание на известията на разни търговци?

— Да, Джанет — съгласи се графинята, — ти си съвсем права, като ми напомни за това. Подобни слухове, които петнят името на най-прославения и най-благородния пер на Англия, могат да се разпространяват само сред жалки, безчестни и долни хора.

— На място да остана, милейди, ако съм направил нещо, с което да заслужа това странно ваше отношение — каза Уейланд Смит, като видя, че гневът й се насочва срещу него. — Аз само повторих онова, което другите говорят.

Междувременно графинята бе успяла вече да се овладее и разтревожена от предупредителните знаци на Джанет, се постара да заличи впечатлението от избухването си.

— Забрави за това, добри човече — каза тя, — не можах просто да повярвам, че нашата кралица би могла да промени своя живот на девственица, така скъп на нас — нейните поданици. — И за да промени темата на разговор, графинята добави, разглеждайки съдържанието на едно ковчеже, в чиито отделения бяха наредени най-различни парфюми и церове: — Я ми кажи по-добре, какво е това нещо, скрито толкова старателно в тази сребърна кутийка?