Уолтър Скот - Кенилуърт

— Това е лекарство против душевно разстройство, госпожо, от каквото — уверен съм — ваша светлост никога няма да има причини да се оплаква. Ако вземате от него всеки ден в продължение на една седмица по една доза, равна на царевично зърно вие ще направите сърцето си неуязвимо за тежкото страдание, причинено от самота, меланхолия, несподелена любов, излъгани надежди…

— Ти да не си луд, приятелю? — остро го прекъсна графинята. — Или си мислиш, че понеже бях така добра да накупя жалките ти дрънкулки на мошенически цени, можеш да ми говориш всякакви измислици? Къде се е чуло и видяло душевни страдания да се лекуват с лекарства, предназначени за тялото?

— С ваше позволение — отвърна Уейланд, — аз съм честен човек и продавам стоките си на честни цени. А колкото до това скъпоценно лекарство, ще кажа само, че като ви описах неговите качества, не съм ви карал да го купите, така че не бих имал причини да ви лъжа. Аз не твърдя, че то може да излекува една дълбоко вкоренена душевна болест, която единствено бог и времето биха могли да изцерят. Казвам само, че това лекарство спасява от сърдечна мъка, от меланхолия, която изпепелява душата. Вече съм излекувал мнозина с него — и в кралския двор, и сред обикновените граждани, — а съвсем наскоро помогнах и на мистър Едмънд Тресилиан, един високо уважаван джентълмен от Корнуол, който бе изпаднал в такава силна меланхолия — причинена, казват, от нещастна любов, — че приятелите му дори се уплашиха за живота му.

Той млъкна. В продължение на няколко минути графинята също не каза нито дума, а после попита с тон, на който напразно се стараеше да придаде равнодушие и спокойствие:

— А оправи ли се напълно джентълменът, за когото говориш?

— Горе-долу, госпожо — отвърна Уейланд, — поне не се оплаква от телесни болки.

— И аз ще взема малко от това лекарство, Джанет — заяви графинята. — На мен също ми се случва да изпадам от време на време в такава меланхолия, която помрачава мозъка.

— Недейте, господарко, не бива — възрази Джанет. — Кой би могъл да гарантира, че лекарствата, които този човек продава, не са вредни?

— Аз самият — обади се Уейланд и като взе една доза от лекарството, я глътна пред очите им.

Графинята купи останалото, защото Джанет с възраженията си само повиши упоритостта й. Тя дори погълна веднага първата доза и заяви, че на сърцето й е станало по-леко, а на душата — по-спокойно, влияние, дължащо се по всяка вероятност само на нейното въображение. След това графинята събра покупките и хвърли кесията си на Джанет, като й нареди да направи сметката и да плати на търговеца, докато тя самата, сякаш уморена вече от развлечението, което в началото й бе доставил разговорът с търговеца, му пожела лека нощ и без да подозира нищо, се прибра в замъка, лишавайки по този начин Уейланд от всяка възможност да поговори насаме с нея. Все пак той побърза да направи опит за обяснение поне с Джанет.

— Мило момиче — започна той, — лицето ти говори, че обичаш своята господарка. Тя действително се нуждае от услугите на предан приятел.

— И заслужено ги получава от мен — отвърна Джанет. — Но какво всъщност искате да кажете?

— Аз съвсем не съм това, което изглеждам, момиче — продължи търговецът, понижавайки глас.

— В такъв случай толкова по-малко бих могла да ви считам за честен човек.

— Тъкмо обратното — отвърна Уейланд. — Аз не съм никакъв амбулантен търговец.

— Тогава се махайте веднага оттук или ще извикам за помощ — рече Джанет. — Баща ми трябваше досега да се е върнал.

— Не прибързвай, за да не се разкайваш после за това, което си направила. Аз съм един от приятелите на твоята господарка. Тя се нуждае от много повече, а ти искаш да погубиш и малкото, което има сега.

— Откъде да знам, че казвате истината?

— Погледни ме в лицето — каза Уейланд Смит. — Нима очите ми не говорят, че съм честен човек?

И наистина лицето на Уейланд, макар да не бе особено красиво, издаваше остър ум и находчивост, а това, съчетано с живите бляскави очи, добре очертаната уста и приятната усмивка, често придава благородство и привлекателност дори на по-обикновени и неправилни черти. Джанет го погледна с присъщата на жените престорена наивност и отговори:

— Макар и да се хвалиш с честността си, приятелю, и макар че аз не съм свикнала да чета и да разгадавам такива книги, каквито ти ми даваш за прочит, струва ми се все пак, че у теб има по нещо и от търговеца, и от мошеника.

— Може и да има по мъничко — усмихна се Уейланд. — Но както и да е, тази вечер или утре заедно с баща ти тук ще дойде един старец. Той има безшумната походка на котка, злобния и отмъстителен поглед на плъх, раболепието на шпаньол и мъртвата хватка на дог. Пази от него и господарката си, и себе си. Запомни, мила Джанет, той крие змийска отрова под престорената невинност на гълъб. Какво точно зло е замислил срещу вас, не мога да кажа, но смъртта и болестите винаги са го следвали по петите. Не казвай нищо на господарката си. Опитът ме е научил, че при нейното състояние страхът пред бедата е също толкова опасен, колкото и самата беда. Погрижи се обаче да взема лекарството ми, тъй като — той съвсем понижи глас, но все пак доста ясно прошепна в ухото й — то е средство срещу отравяне. Чуй! Те влизат в градината!