Уолтър Скот - Кенилуърт

Наистина откъм вратата на парка долетяха весели възгласи и шумен разговор. Разтревожен от тях, Уейланд се вмъкна в един гъст храсталак. Джанет се втурна в павилиона, за да не я видят и да прибере разхвърляните по земята стоки, купени от мнимия търговец.

Безпокойството на Джанет обаче беше напразно. Баща й, старият пазач, слугата на лорд Лестър, заедно с астролога нахълтаха шумно в парка, правейки отчаяни опити да успокоят Ламборн, чиято глава вече прекалено се бе сгорещила от виното. Ламборн беше от ония нещастници, които, изпаднали веднъж под влиянието на алкохолните пари, не заспиват като другите пияници, а остават за дълго в тяхна власт и продължават наздравиците, докато накрая ги овладее неудържима полуда. Като мнозина пияници от този вид, Ламборн не само не губеше дар слово, способност да се движи и да действува, но дори ставаше още по-приказлив и на висок глас надрънкваше всичко, което иначе би желал да запази в най-строга тайна.

— Какво! — изкрещя с цяло гърло Майкъл. — А за мен нито поздрав, нито угощение, след като съм довел в жалката ти кучешка колиба самата съдба в лицето на този помощник на дявола, който може да превръща керемидата в испански златни монети. Чуваш ли, ей ти, Тони Паликлада, папист, пуритан, лицемер, скъперник, развратник, дявол, въплъщение на всички човешки грехове, поклони се ниско и отдай заслуженото на оня, който въведе в дома ти самия Мамон, когото ти така почиташ!

— За бога, говори по-тихо! — каза Фостър. — Влез вътре — ще имаш и вино, и всичко, каквото пожелаеш.

— Не, стари мошенико — крещеше пияният скандалджия, — аз ще пия тука, alfresco 120 120 На хлад (итал.). — както казват италианците. Не, не и не — не искам да пия с този дявол-отровител вътре, защото не желая да се задуша от изпаренията на арсеника и живака. Негодникът Варни ме научи да се пазя от това.

— В името на всички дяволи — донеси му вино! — каза алхимикът.

— Аха! За да ми го подправиш, нали, честни приятелю? Ти би ме нагостил и със зелен камък, и с чемерика, и с витриол, и с азотна киселина, и с още двайсет други дяволски вещества, които ще заклокочат в главата ми като в котела на вещиците, когато призовават дявола. Ти сам ми подай бутилката, приятелю Тони Паликлада, но гледай да бъде по-студено, не искам вино, загрято на кладата, върху която се изгарят епископи! Нека Лестър стане крал, щом иска — съгласен съм! А Варни, негодникът Варни, ако ще да стане и велик везир — чудесно! Ами аз какво ще стана тогава? Какво ли? Разбира се, че император. Император Ламборн! Все пак ще хвърля един поглед на тази първа красавица, която те са зазидали тук за собствено удоволствие. Тази вечер тя ще ми поднесе чашата вино за лека нощ! Но какво ще прави този човек с две съпруги, пък ако ще е двайсет пъти да е граф? Отговаряй, Тони, приятелю мой! Отговаряй, развратно, лицемерно куче, което бог е зачеркнал в книгата на живота, но което с всички сили се старае отново да се напъха в нея. Отговаряй, стари подпалвачо на епископи и сквернословни фанатико!

— Ще му забия ножа до дръжката — измърмори Фостър, разтреперан от гняв.

— Без насилие, за бога! — рече астрологът. — Трябва леко да се пипа. Драги Ламборн, искаш ли да пиеш заедно с мен за здравето на благородния граф Лестър и на мистър Ричард Варни?

— Искам, мой стари Албумазар, искам, верни мой доставчико на миша отрова! Бих те разцелувал дори, почтени нарушителю на Lex Julia 121 121 Закон на Юлия (лат.). , — както казват в Лайден 122 122 Става въпрос за юридическия факултет на прочутия университет в град Лайден, Холандия. , ако от теб не се разнасяше такава отвратителна миризма на сяра и на всевъзможни други аптекарски гадости. Съгласен съм — нека пием за здравето на Варни и Лестър — за благородните и възвишени души на тези двама безсъвестни, лукави, алчни, коварни и славолюбиви злодеи. Няма да кажа нито дума повече, но ще наостря кинжала си в гръдната кост на оня, който откаже да пие с мен! И тъй, джентълмени…

При тези думи Ламборн пресуши на един дъх подадената му от астролога чаша — която съдържаше не вино, а чист спирт, — понечи да изрече някаква ругатня, но гласът му секна по средата, празната чаша падна от ръката му, той хвана дръжката на шпагата си, но не му стигнаха сили да я измъкне, олюля се и рухна безжизнен като труп в ръцете на слугата, който го завлече до стаята му и го сложи да легне.

В цялата тази бъркотия Джанет успя да се промъкне незабелязано до спалнята на господарката си, трепереща като лист, но решена да запази в тайна от графинята страшните подозрения, които пробудиха у нея пиянските брътвежи на Ламборн. Макар и все още неопределени, нейните страхове намираха подкрепа и в думите на търговеца, ето защо тя поощри намерението на господарката си да вземе препоръчаното от него лекарство, макар че в противен случай би се постарала да я разубеди.