Уолтър Скот - Кенилуърт

— И това е съвсем естествено — рече алхимикът със странна усмивка, която му придаваше нещо човешко много повече, отколкото привичния му безстрастен и равнодушен поглед, отправен сякаш към някакъв друг свят, твърде далечен от заобикалящия го.

— Разбира се — усмихна се Варни, — ти добре познаваш жените, макар че сигурно отдавна не си се навъртал в тяхно общество. И тъй, не бива да й се противоречи, но не бива също и да се глези. Запомни добре — леко неразположение, но достатъчно, за да убие всяко желание за пътуване и да накара ония от вашите учени среди, които евентуално ще бъдат повикани за съвет, да й препоръчат почивка в спокойна домашна обстановка. Накратко казано, това ще бъде оценено като голяма услуга, която ще бъде съответно заплатена.

— Доколкото разбирам, от мен не се иска да засягам Дома на живота? — попита алхимикът.

— Тъкмо обратното, ако направиш такова нещо, веднага ще наредим да те обесят — отвърна Варни.

— А ще ми бъде ли дадена възможност, след като изпълня задачата си, да се укрия или да избягам, ако това неочаквано се разкрие?

— Всичко ще ти бъде дадено, всичко, което е нужно, мнителни човече, гдето не вярваш в нищо друго на този свят освен в заблудите на алхимията! За кого в края на краищата ме вземаш, приятелю?

Старецът стана, взе една свещ и отиде до другия край на стаята, където се намираше вратата, водеща към малката спалня, определена за неговото нощуване. Там се спря, обърна се и преди да отговори, бавно повтори въпроса на Варни:

— За кого те вземам ли, Ричард Варни? За дявол, по-лош от самия мен. Но вече съм се хванал в мрежата ти и трябва да ти служа докрай.

— Добре, добре — каза бързо Варни. — Гледай да станеш преди разсъмване. Може и да не ни потрябва твоето лекарство, така че не предприемай нищо, преди да дойда аз. Майкъл Ламборн ще те заведе до мястото, където трябва да отидеш.

Когато вратата се хлопна след алхимика и Варни чу, че отвътре се спуска резето, той приближи до нея, внимателно я заключи отвън и като извади ключа от ключалката, промърмори:

— По-лош от тебе ли, отровителю, мошенико и магьоснико? Ако ти още не си се хванал на работа при дявола, то е само защото и той самият се отвращава от чирак като тебе! Аз съм обикновен смъртен и се стремя да задоволя своите страсти и да постигна своите цели само с човешки средства, а ти служиш на самия ад! Ей, Ламборн! — извика той към друга врата и оттам се появи Майкъл със зачервено лице и несигурна походка.

— Ти си пиян, негоднико! — кресна му Варни.

— Несъмнено, благородни господине — отвърна спокойно Майкъл. — Ние пием за днешния успех и за здравето на благородния лорд Лестър и неговия доблестен щалмайстор. Пиян?! Кълна се в острието на кинжала си, че оня, който в такава вечер откаже да вдигне поне десетина тоста, е един никаквец и най-долен самохвалко и аз ще го накарам да глътне шест инча от камата ми.

— Слушай, мошенико — рече Варни, — след минута да си трезвен, чуваш ли — заповядвам ти! Знам, че няма да ти е лесно да смъкнеш от себе си цялата си пиянска щуротия, като че ли е шутовски костюм, но ако не успееш — сърди се сам на себе си!

Ламборн наведе глава, излезе от стаята и след няколко минути се върна отново. Лицето му беше спокойно, косите — вчесани, а дрехите — в пълен порядък; външният му вид изобщо бе така различен от онзи до преди малко, сякаш не беше същият човек.

— Поизтрезня ли малко, в състояние ли си да ме разбираш? — попита строго Варни.

Вместо отговор Ламборн кимна утвърдително с глава.

— Трябва бързо да заминеш за Къмнър хол заедно с почтения учен, който сега спи в малката сводеста стая. Ето ти ключа, за да го събудиш, когато стане време. Вземи със себе си и още някой доверен човек. По пътя се дръж прилично със стареца, но внимавай да не ти избяга. Опита ли се — застреляй го на място, аз отговарям за това. Ще ти дам писмо до Фостър. Настанете лекаря в долните помещения на източното крило, оставете му на разположение и старата лаборатория с всички прибори. До дамата не го допускайте, освен когато аз наредя за това. Кой знае, на нея може би пък ще й бъдат забавни философските му измишльотини? Ще чакаш в Къмнър по-нататъшните ми нареждания и помни, че за да си запазиш кожата, трябва да избягваш угощенията с бира и шишета с ракия. Ще внимаваш в Къмнър да не проникне даже полъхът на вятъра.

— Ясно, милорд… искам да кажа, уважаеми господарю; надявам се обаче, че скоро ще мога да ви наричам така, след като получите рицарското звание. Вие ми дадохте и нареждане, и свобода на действие. Аз ще изпълня първото и няма да злоупотребя с второто. На разсъмване ще бъда вече на седлото.