Уолтър Скот - Кенилуърт

— Браво, браво, почтено старче! — каза Варни с присъщия си присмехулен израз на лицето. — Трябва обаче да ти каже, че с тези стремления да се приближиш до откриването на философския камък няма да измъкнеш нито една крона от кесията на лорд Лестър, а още по-малко — от кесията на Ричард Варни. На нас ни трябват земни и напълно осезаеми услуги, драги, а по-нататък ни е все едно кого ще замайваш с философското си шарлатанство.

— Синко Варни — каза алхимикът, — безверието, обгърнало те като ледена мъгла, притъпява остротата на твоето усещане за онова, което е препятствие за умния, но което все пак поднася на смирено търсещия истината толкова ясен урок, че той може да го прочете мимоходом. Нима ще отречеш, че науката е начин да се завършат незавършените сплави в природата, за да се превърнат те в благородни метали? Нима чрез науката не можем да усъвършенстваме такива процеси като инкубацията, дестилацията, ферментацията и други подобни, чрез които ние извличаме живот от безжизненото яйце, отделяме чиста материя от мътни утайки, съживяваме инертната маса на мъртвата течност?

— Чувал съм всичко това и по-рано — отвърна Варни — и съм непримирим срещу подобни измами още от времето, когато пожертвувах двайсет монети от чисто злато — разбира се, това беше още в непълновръстието на моя ум, — за да ускоря постигането на великата тайна, а те с божия помощ изчезнаха in fumo 116 116 В дима (лат.). . Откакто сам и по собствена воля откупих свободата си, вече не позволявам и няма да позволя на алхимията, астрологията, хи-романтията или която и да е друга окултна наука — нека бъде тайнствена дори като самия ад — да развързва връзките на кесията ми. Вярвам обаче в манната на свети Николай и нея, ей богу, не мога да отрека. Първата ти работа, щом стигнеш в усамотеното ми убежище, е да приготвиш повече от това лекарство, а после си прави злато, колкото ти иска душата.

— Няма вече да правя това питие — заяви твърдо алхимикът.

— Тогава ще те обесят, загдето вече си го правил — каза Варни, — и по този начин великата тайна завинаги ще бъде загубена за човечеството. Не бива да причиняваш такива злини на света. По-добре се примири с участта си и ни приготви една-две унции от това питие, което няма да навреди на повече от двама-трима, за да можеш да посветиш целия си останал живот на откритието на универсалното лекарство, което изведнъж ще ни избави от всички болести. Но хайде, примири се, важни, учени, мрачни славолюбецо! Та нали ти сам си ми казвал, че твоето питие, взето в малка доза, оказвало съвсем слабо и безопасно за човека въздействие и предизвиквало само понижено настроение, гадене, главоболие, нежелание за движение — с други думи, такова състояние на духа, което би задържало птичката да излети от клетката, дори и вратичката да й е отворена?

— Да, казвал съм го и това е истина — отговори алхимикът. — То оказва точно такова въздействие и птичката, която е отпила от него в съответна доза, дълго време ще си стои оклюмала на пръчката, без изобщо да помисли за необятното синьо небе, нито за прекрасните зелени гори — дори и тогава, когато небето е озарено от лъчите на изгряващото слънце, а гората ехти от песните на пробудилите се пернати обитатели.

— И не крие опасност за живота, нали? — попита малко неспокойно Варни.

— Да, стига да не се превиши необходимата доза и стига наблизо да има някой, който познава свойствата на манната, за да може да следи симптомите и да окаже помощ в случай на нужда.

— Ти самият ще ръководиш цялата работа — каза Варни.

— И ще получиш царска награда, ако свършиш всичко навреме и както трябва, като спазиш необходимите дози, за да не се навреди на здравето й. В противен случай те очаква тежко наказание.

— Да не се навреди на здравето й?! — повтори Аласко. — Значи, ще трябва да изпитвам изкуството си върху жена?

— Съвсем не, глупако! — каза Варни. — Нали ти казах вече, че става дума за птичка, едно опитомено конопарче, чиято песен е в състояние да укроти ястреба, който се е стрелнал стремглаво? Виждам как заблестяха очичките ти и знам добре, че брадата ти не е толкова бяла, колкото я е направило твоето изкуство. Поне нея си успял да превърнеш в сребро. Запомни обаче, че тая птичка не е за тебе. Затворена в клетка, тя е скъпа на човек, който не би търпял никакво съперничество, а най-малко пък твоето, затова здравето й трябва да се пази повече от всичко. Има вероятност да я поканят на тържествата в Кенилуърт, а е препоръчително — впрочем крайно необходимо и много наложително — тя да не може да отлети дотам. При това тя не трябва да узнае нито за, тази необходимост, нито за нейните причини, защото има основания да се предполага, че желанието й да отиде ще се противопостави на всички разумни доводи, които биха могли да й се приведат, за да си остане у дома.