Уолтър Скот - Кенилуърт

— В такъв случай толкова по-добре за вас, милорд — отвърна Варни, — тоест, щом сте убеден, че нравът й е такъв и че не можете да се домогнете да станете неин съпруг. Сега сте любимец на Елизабет и бихте могли да останете такъв, ако графинята в Къмнър хол продължи да живее в неизвестност.

— Горката Еми! — с дълбока въздишка рече Лестър. — Така много й се иска да бъде призната пред бога и пред хората!

— Е, да, милорд — каза Варни, — но разумно ли е нейното желание? Там е въпросът. Нейните религиозни скрупули са задоволени, сега тя е уважавана и обичана съпруга и се радва на обществото на своя мъж всеки път, когато неговите важни и тежки задължения му позволят да я зарадва с присъствието си. Какво повече може да иска? Аз съм сигурен, че една толкова добра и любеща съпруга ще се съгласи по-скоро да преживее целия си живот в такава неизвестност — във всеки случай не по-голяма от тази в Лидкоут хол, — отколкото да накърни дори и с една йота честта и величието на своя съпруг, като настоява да ги сподели с него, преди да е дошло времето за това.

— Има нещо вярно в това, което казваш — отвърна Лестър.

— Появяването й тук сега би било направо съдбоносно. И все пак трябва да я видят в Кенилуърт. Елизабет няма да забрави, че е дала такова нареждане.

— Позволете ми да отложа за утре окончателното решение на тази трудна задача — рече Варни. — Трябва ми време да дооформя Плана, който вече имам наум и който, надявам се, ще задоволи кралицата, ще се хареса на високоуважаваната лейди и ще остави неразкрита съдбоносната тайна. Има ли ваша светлост някакви други поръчения за тази вечер?

— Искам да остана сам — каза Лестър. — Върви си, но остави на масата стоманената ми касетка. Бъди наблизо, за да мога всеки момент да те повикам.

Варни се оттегли, а графът отвори прозореца и дълго и тревожно гледа към бляскавия рой звезди, блещукащи на величествения летен небосклон. От устните му неволно се отрониха думите:

— Никога не ми е била така потребна благосклонността на небесните светила, както сега, когато земният ми път е тъй тъмен и объркан.

Добре известно е, че в ония времена хората дълбоко са вярвали в голословните предсказания на астрологията и Лестър, макар суеверието да му беше чуждо, не стоеше в това отношение по-високо от своята епоха. Тъкмо обратното — твърди се, че той покровителствал проповедниците на тази лъжлива наука. Вярно е обаче, че желанието да се надникне в бъдещето, което е тъй присъщо на всички хора, е изявено най-силно у ония, които са свързани с държавните тайни, с опасните интриги и коварство на придворния живот.

След като огледа внимателно стоманената касетка, за да се увери, че никой не я е отварял и че ключалката не е била насилвана, Лестър я отключи и извади от нея шепа златни монети, които постави в копринена кесия. После извади един пергамент, изпъстрен целия със знаците на планетите и с ония схеми и изчисления, които се използуват при съставянето на хороскопи, и се взира в него в продължение на няколко минути. Накрая извади от кутията голям ключ, повдигна гоблена, който покриваше стената, пъхна ключа в ключалката на малка тайна врата в ъгъла на стаята и отвори вратата, зад която се разкри тясна стръмна стълба.

— Аласко — извика графът достатъчно високо, за да го чуе обитателят на кулата, до която извеждаше стълбата. — Аласко, чуваш ли ме, слез долу!

— Ида, милорд — чу се отговор отгоре. След това от тясната стълба се разнесе шум от бавни старчески стъпки и в покоите на графа влезе Аласко. Астрологът беше дребен човек и изглеждаше много стар поради дългата бяла брада, която се разстилаше върху черната му дреха и стигаше чак до копринения пояс. Косата му беше също така бяла като брадата. Веждите му обаче бяха толкова черни, колкото и засенчените от тях остри, проницателни черни очи и това придаваше на физиономията на стареца някакъв необикновен и див вид. Страните му бяха все още свежи и румени, а със своя остър и дори свиреп израз очите му напомняха очите на плъх. Поведението му не бе лишено от достойнство и макар да се държеше почтително, гадателят по звездите очевидно се чувствуваше тук доста свободно и дори си позволяваше да разговаря наставнически и повелително с първия любимец на Елизабет.

— Твоите предсказания не се сбъднаха, Аласко — каза графът, след като се поздравиха. — Той оздравява.

— Синко — отвърна астрологът, — позволете ми да ви припомня, че аз не съм предсказал неговата смърт. Освен това няма такива предсказания, основани на положението на небесните тела и на пресичането на пътищата им, които да не зависят в последна сметка от волята божия. Astra regunt homines, set regit astra Deus 111 111 Звездите управляват хората, но бог управлява звездите (лат.). .