Уолтър Скот - Кенилуърт

Уейланд Смит направи прощалното си посещение при граф Съсекс, даде му напътствия за режима и диетата и без да дочака утрото, напусна замъка Сей.

Когато Лестър се прибра след този забележителен и изпълнен с вълнения и тревоги ден, през който неговият кораб, преодолял благополучно не една буря и преминал през не една плитчина, най-сетне се добра с развят флаг до пристанището, той се чувствуваше тъй уморен, като моряк след страшен ураган. Не каза нито дума, докато камердинерът му сменяше скъпия придворен плащ с подплатения с кожа нощен халат, а когато му съобщиха, че мистър Варни желае да говори с негово сиятелство, само кимна мрачно с глава. Варни прие този знак като разрешение и влезе, а камердинерът се оттегли.

Графът седеше в креслото си мълчаливо и почти неподвижно. Подпрял глава на ръката си, а лакътя — на масичката до него, той сякаш не забелязваше, че неговият приближен е влязъл и вече стои пред него. Варни изчака няколко минути графът пръв да заговори, защото искаше да разбере какво е настроението му след многобройните и силни преживявания през деня. Чакането му обаче беше напразно, защото графът продължаваше да мълчи и Варни разбра, че трябва сам да започне разговора.

— Ще ми позволите ли, ваша светлост — каза той, — да ви поздравя със заслужената победа, която спечелихте днес срещу най-опасния си съперник?

Лестър вдигна глава и отговори мрачно, но без гняв:

— Варни, ти, който сам ме вмъкна с хитрата си изобретателност в паяжината на една долна и опасна лъжа, най-добре знаеш, че няма никакви основания да ме поздравяваш по този повод.

— Нима ме укорявате, милорд — отвърна огорчено Варни, — че не издадох веднага тайната, от която зависи вашата съдба и която вие толкова често и така настойчиво сте ми повелявали да пазя? Вие бяхте там, ваша светлост, и имахте възможност да ме изобличите в лъжа и да погубите себе си, като признаете истината. На предания слуга обаче не му прилича да постъпва така, без да сте му заповядали.

— Не мога да отрека това, Варни — каза графът, като стана и започна да се разхожда из стаята. — Моето славолюбие извърши предателство спрямо любовта ми.

— По-вярно е да се каже, милорд, че вашата любов изигра предателска роля спрямо вашето величие и ви препречи пътя към почести и власт, каквито не са били предлагани досега на никой друг. За да направите високоуважаваната лейди графиня, вие сам изпуснахте възможността да станете…

Той млъкна, сякаш нямаше желание да довърши започнатата фраза.

— Да стана какво? — попита Лестър. — Изкажи докрай мисълта си, Варни!

— Да станете КРАЛ, милорд — отговори Варни. — И то крал на Англия! Не мисля, че това, което казвам, е измяна към кралицата. Тя само би спечелила, ако се сдобие с онова, което й желаят от сърце всички поданици — жизнен, благороден и доблестен съпруг.

— Ти бълнуваш, Варни — каза Лестър. — А освен това в наше време имаше достатъчно случаи, които да накарат един мъж да придобие отвращение към венчалната корона, която ще вземе от скута на жена си. Спомни си за съдбата на Дарили в Шотландия. 108 108 Хенри Дарили Стюарт (1545–1568 г.) — вторият мъж на Мария Стюарт, станал жертва на заговора на фаворита на Мария, граф Бозуел.

— Дарили? — рече Варни. — Оня глупак и дръвник, оня размекнат хапльо, който се остави да го изстрелят във въздуха като празнична ракета! Ако Мери се бе омъжила за благородния граф, който бе предопределен да раздели с нея трона, тя щеше да има съпруг със съвсем друг характер. И този съпруг би намерил в нейно лице жена, послушна и любеща, като съпругата на най-скромния земевладелец, която язди след ловните кучета и държи юздата, докато мъжът й се качва на коня.

— Можеше да бъде и така, както казваш, Варни — рече Лестър и върху разтревоженото му лице се появи самодоволна усмивка. — Хенри Дарили не разбираше нищо от жени, а мъж, който не познава жените, не би могъл да се оправи с Мери. Елизабет обаче е съвсем друго нещо, Варни. Мисля, че като й е дал сърце на жена, бог й е дал и мъжки ум, за да сдържа буйните пориви на сърцето си. Аз я познавам добре. Тя приема благосклонно всеки израз на любов и дори му отвръща, слуша с цялата си душа сладникави сонети и също им отговаря, способна е да насърчи ухажването до оная граница, когато то трябва да премине във взаимно споделяне на нежни чувства, но тук тя поставя едно nil-ultra 109 109 Нищо повече (лат.). на всичко, което би трябвало да последва по-нататък, и не би заменила дори една нищожна частица от върховната си власт за цялата азбука на Купидон и Хименей 110 110 В гръцката митология — бог на брака. .