Уолтър Скот - Кенилуърт

След тия думи Блънт стана и излезе от залата, а Роли продължи да гледа след него с такъв израз, който за миг хвърли сянка върху смелото му и одухотворено лице.

В това време в залата влезе Стенли и се обърна към Тресилиан:

— Лордът се нуждае от вашия Уейланд, а той току-що пристигна с някаква лодка и не иска да отиде при него, преди да се е видял с вас. Човекът, както ми се стори, изглежда разтревожен от нещо, затова е добре веднага да го видите.

Тресилиан незабавно излезе от залата и нареди да запалят светлините в една от съседните зали и да доведат Уейланд там. Като видя ковача, той остана поразен от развълнувания му вид.

— Какво се е случило с тебе, Смит? — попита Тресилиан. — Да не би да си срещнал дявола?

— По-лошо, сър, много по-лошо — отговори Уейланд. — Видях самия базилиск 107 107 В митологията — влечуго със смъртоносен поглед и дихание. . Благодаря на бога, че аз го видях пръв, а не той мене. Щом не ме забеляза, не е толкова опасен.

— Говори ясно, за бога — рече Тресилиан, — какво искаш да кажеш с това?

— Видях предишния си господар — отвърна Уейланд, — Снощи един приятел, с когото се сближих тука, ме заведе да видя дворцовия часовник, считайки, че се интересувам от такива произведения на изкуството. И там, на прозореца на една кула, до самия часовник, видях някогашния си господар.

— Сигурно си се припознал — каза Тресилиан.

— Не съм се припознал — отвърна Уейланд. — Оня, който веднъж е видял лицето му, ще го познае и сред хиляди други. Беше облечен в някакви странни дрехи, но благодарение на бога аз мога да го позная във всякакъв вид, а той мене — не може. Въпреки това не желая да предизвиквам съдбата, като се навъртам близо до бърлогата му. Дори актьорът Тарлтън не би могъл да се преправи така, че Дубуби рано или късно да не го познае. Още утре трябва да замина. При отношенията, които имаме, ако остана близо до него, ще се изложа на сигурна смърт.

— А какво ще стане с граф Съсекс? — попита Тресилиан.

— След като взе лекарството, не го заплашва вече никаква опасност. Ще продължава да взема всяка сутрин на гладно сърце малко орвиетан — колкото бобено зърно. Трябва обаче да се пази от повторно заболяване.

— А как да го предпазим от него? — попита Тресилиан.

— Чрез такива мерки все едно, че го пазите от самия дявол — отговори Уейланд. — Нека готвачът на лорда сам да коли животните, чието месо се поднася на масата, сам да готви всичко, а подправките да се вземат само от верни хора. Нека майордомът сам поднася блюдата, а икономът да се грижи готвачът и майордомът винаги да опитват храната, която единият готви, а другият поднася. Нека лордът не употребява други парфюми, мехлеми и брилянтини освен онези, приготвени от доверени хора. В никакъв случай не бива да пие с непознати и да яде с тях плодове — било за обед или по някакъв друг повод. Още по-старателно трябва да спазва тези предохранителни мерки, ако отиде в Кенилуърт. Болестта и предписаната му диета ще оправдаят пред хората необичайното му поведение.

— Ами ти какво смяташ да правиш? — попита Тресилиан.

— Ще търся убежище другаде — във Франция, в Испания или в Индия — било Западна, било Източна — все едно — отвърна Уейланд. — Остана ли близо до бърлогата на този Дубуби, Деметрий или както го наричат сега, аз рискувам живота си.

— Е, това идва доста навременно — каза Тресилиан. — Искам да ми свършиш една работа в Бъркшир — не в онази част, където те познават, а в противоположната. Преди още да беше възникнала причината, поради която търсиш да се укриеш, бях решил да те изпратя там с едно тайно поръчение.

Ковачът изказа готовността си да изпълни задачата и Тресилиан, като имаше пред вид, че той знае целта на пребиваването му в двора, откровено му разказа всички подробности. Осведоми го за споразумението си с Джайлс Гозлинг, каза му и за признанието на Варни през днешния ден в залата за аудиенции, потвърдено после и от самия Лестър.

— Сам виждаш — допълни той, — че при обстоятелствата, в които съм поставен, нужно ми е да следя най-внимателно всяка стъпка на тези безскрупулни хора — Варни и неговите съучастници Фостър и Ламборн, а също така и самия лорд Лестър, който, както подозирам, в цялата тази история е по-скоро измамник, отколкото измамен. Ето ти моя пръстен — той ще ти послужи за парола пред Джайлс Гозлинг. Ето ти и пари — сумата ще бъде утроена, ако ми служиш вярно. И тъй, тръгвай за Къмнър и разбери какво става там.

— Заминавам с двойно по-голяма готовност — отговори ковачът, — първо, защото служа на ваша милост, а вие винаги сте били добър към мене, и, второ, защото трябва да избягам от стария си господар, който, ако не е пълно въплъщение на дявола, то с намеренията си, с думите и постъпките си прилича най-малкото на демон-изкусител. И той обаче трябва да се пази от мен. Сега аз бягам от него както преди. Ако тази постоянна гонитба обаче ме разядоса, в гнева и омразата си аз ще подгоня него. Ще нареди ли ваша милост да оседлаят коня ми? Трябва само да оставя лекарството на лорда, разделено на съответните дози, и да му дам някои указания. Безопасността му сега ще зависи само от бдителността на неговите приятели и слуги. От миналото вече е спасен, но сега нека се пази от бъдещето.