Виторио Скиралди - Целувам ви ръка

Час по-късно „полицейската кола“ гореше в една урва, а Лука и Мазино можеха да се представят на дон Анджелино и да го уведомят за изхода от акцията им, чиито подробности вече се намираха върху първата страница на един от вечерните вестници. Естествено, не се бяха намерили никакви свидетели на инцидента. Няколкото човека, разпитани от репортерите, твърдяха, че дори не са чули стрелбата, и добавяха, че по строежите винаги нещо гърми и трещи и никой не се стряска от това. Също толкова оскъдна се оказа и информацията за мистериозния убиец, прострелял в тила шофьора на автомобила, спрян пред изхода на строителната площадка.

Паскуале Никозия затвори телефона, свали едната си обувка и изпъна крака под бюрото, както правеше всеки път, когато попаднеше на особено заплетен случай. Започна да си чеше босия крак, докато с дясната ръка гладеше клавишите на пишещата машина и разсъждаваше върху току-що проведения разговор с шефа на криминалния отдел.

Убийство и грабеж. Естествено, фалшив грабеж, тъй като независимо от официалното мнение на Ло Коко невероятно бе да няма връзка между двата инцидента. От доста месеци насам в града се стреляше, и то вече не с рязани двуцевки. А човек, научил се да стреля с автомат, обикновено се насочва към банки, пощенски клонове, нотариални служби и едва ли би помислил да обира някакъв си строеж. Особено такъв, който се контролира от мафията. Този обир прекалено напомняше разчистване на сметки, за да се приеме само като насилнически акт на няколко безскрупулни престъпници, решили на всяка цена да изпразнят някаква си каса. А в този момент единствената сметка за уреждане в Палермо беше смъртта на Стефано Феранте, убит преди няколко дни, случайно или не, пак в близост до една строителна площадка.

Нещо се променяше в традиционните структури на престъпния свят. Изглежда, процесът на урбанизация беше довел до дълбок и непреодолим разрив в интересите на града и селото. Тъй както, след като създаде католическата вяра, Римската църква я преоткри изправена и преосмислена в ученията на своите реформаторски посестрими, отделили се от нея, така и някогашната мафия, разсяла своите семена из целия свят, сега ги получаваше обратно. Те обаче се връщаха с американски щемпел и започваха да рушат самата й същност. Никозия се усмихна на това сравнение и в съзнанието му изплува образът на човека, който дълги години бе считан за Големия баща на сицилианските фамилии. Дон Анджелино Феранте. Сега бе убит синът му и това убийство по никакъв начин не се вписваше в логиката на какъвто и да било конфликт на интереси. То можеше да бъде израз на неподчинение или предизвикателство към нечия патриархална воля, но в никакъв случай не и наказателна акция. Ако някой бе решил да обявява война на дон Анджелино, нямаше да убие най-младия му син, с което да подпише собствената си присъда. Такъв човек по-скоро би рискувал на едро, опитвайки се да премахне самия дон, колкото и трудно осъществимо да бе това. В противен случай поемаше риска да понесе последствията, включително и от една такава касапница, каквато всъщност беше този мним обир.

Засилващото се влияние на големите фамилии в политическата и административната власт, както и техните разширяващи се интереси, насочени години наред единствено към печалбите от селскостопанските райони, предопределиха разкола между старата и новата мафия. Всъщност това, което ставаше сега, не беше война между две противостоящи си организации, а взрив на дълго потискани лични стремежи. Оттук произтичаше и цялата престъпна серия: след всеки акт на неподчинение големите фамилии „възстановяваха реда“.

Сега бунтът на недоволните беше засегнал фамилията на дон Анджелино и именно синът му бе станал първата жертва. Смъртта на Стефано Феранте слагаше началото на нова кървава страница.

Паскуале Никозия беше виждал дон Анджелино само няколко пъти, но чудесно си спомняше Стефано.

Беше стара история, още от времето, когато се проектираше летището на Палермо. В началото бе определено място край морето, на изток от града, но впоследствие се реши да бъде използван друг терен, много по-отдалечен, почти извън общината и в диаметрално противоположна посока. Никозия реши да разрови въпроса, тъй като беше открил, че първият проект е срещнал съпротивата на „цитрусовата мафия“, която не беше съгласна терените й да бъдат превърнати в асфалтирани писти. Така Никозия се зае да организира шумна кампания в своя вестник, чрез която целеше да изнесе наяве задкулисните машинации, свързани с цялата тази история. Една сутрин, ден след излизането на първата статия от журналистическото му разследване, на ъгъла на улицата го чакаха няколко мъже и един стар черен „Фиат 1400“. Единият от мъжете се приближи до него и му заговори с почтителен, но същевременно и авторитетен тон: