Кристина Скай - Рубинът

Възбуждаща плът като слонова кост. Кожа, която излъчваше замайваща топлина и сякаш те възнасяше още при първия допир.

Кожа, каквато той не беше виждал от месеци.

Кожа, която си представяше в трескавите видения нощ след нощ.

Ръцете му се преместиха на следващата кукичка. Жената се извъртя и успя да се отдръпне, преди той отново да я притисне под себе си. С всяко движение се мъчеше да отхвърли спомените за другата жена, чернокосата красавица, която беше целувал под светлината на уличния фенер.

Но не успяваше. Спомените ставаха все по-ясни и живи.

— Стига си се борила, по дяволите!

Корсетът беше почти разкопчан и сигурно можеше да се разтвори. Пейгън смръщи вежди, учуден, че все още здраво обхваща кръста й. Може би е някоя проклета нова мода, която англичанките бяха измислили, докато отсъстваше, си каза наум.

Нетърпеливо я обърна по корем и развърза всички панделки на корсета. Забеляза, че са захванати в метални халки и се усмихна кисело. Не беше подходящо за тукашния климат. Тук ръждата и гниенето съсипваха всичко, освен слоновата кост.

Очевидно никой не й беше казал това.

Което означаваше, че тя току-що е пристигнала от Англия. Иначе вече щеше да го е научила. Още един факт, който може би ще му свършеше работа в бъдеще, в случай, че тя продължи да играе на загубила паметта си.

Раменете й се стегнаха. Тази неестествена напрегнатост направо разяри Пейгън. Значи тя все още не се отказваше от маскарада, според който трябва да жертва девствеността си? За Бога, Ръксли сигурно й е платил цяло състояние!

Представи си как Ръксли я обучава в сексуални волности и това преля чашата. Пейгън сграбчи корсета и го дръпна.

И тогава се вцепени като поразен от гръм. Вторачи се в гърба й. Какво беше това, дяволите да го вземат!

Кръв, навсякъде кръв. Тя се процеждаше от живи рани, които бяха нарязали гърба й от раменете чак до набрания ръб на смешните й кюлоти.

Защо не му беше казала ?

Той безмълвно се отдръпна и скочи на крака. Стомахът му се разбунтува. Хвана се за таблата на леглото, почти сигурен че ще повърне. Кой, за Бога, беше в състояние да извърши подобна жестокост?

Чак тогава чу тихите стонове. Техният звук го изпълни с отвращение към самия него.

Беше си казал, че тя е или много смела, или много умна. Сега вече знаеше кое от двете. Наведе се и леко сложи ръка върху рамото й.

— Мили Боже, Синамон, аз…

Но пленницата му трепна и се отдръпна.

— Недей! — После се надигна, посегна към мрежата, разтвори я и се измъкна от леглото. — Не ме докосвай, или, кълна се в Бога, ще те накарам да съжаляваш, че някога си ме срещнал!

Стъпка по стъпка тя се отдалечи от него, прикривайки гърдите си с ръка… Погледът й го изгаряше, очите й бяха пълни с болка.

Пейгън не беше срещал такава жена досега. Жена, която се бореше с него дори в момент, когато изпитва неописуема болка.

При мисълта за гърба й отново му се повдигна.

— Тези рани… трябва да се почистят, Синамон. — Видя очите й да проблясват като диаманти от напиращите сълзи. Но тя не се разплака, а брадичката й беше гордо вдигната.

Не, тази жена не плачеше за щяло и не щяло! Който и да я е подредил така, сигурно го е знаел. Гняв замъгли погледа му. Изведнъж изпита страстно желание да усети врата на този човек в ръцете си. И все пак, въпреки всичко, гордото й лице оказваше странно въздействие върху ритъма на сърцето му. Както и прекрасните извивки на голата й снага, полуприкрити под треперещите пръсти. С такова тяло тя сигурно изкарваше цяло състояние за една нощ!

По дяволите, нима той беше само едно разгонено животно?

Помъчи се да не обръща внимание на ожесточението, което изпита към себе си, избухнало сякаш във вените му.

— Кой беше? Кажи ми само това.

По лицето й пробягна сянка, която смътно напомняше на обреченост, когато се подпря на вратата.

— Казах ти , че не знам. Не знам дори и какво са ми направили. Нищо не си спомням, разбираш ли? Абсолютно нищо! — каза тя и извърна лицето си, защото сълзите й рукнаха. По бузите й закапаха горещи солени бисери.

Пейгън вече стоеше до нея и преди тя да успее да се противопостави, той непохватно я прегърна и в изблик на нежност я притисна към голите си гърди. Болката, която я сковаваше се оказа по-силна от порива да се бори и тя замря в прегръдката му.

Той потръпна, когато гърдите й се допряха до него, когато усети, връхчето на зърното да се заплита в космите му и това предизвика буря от усещания. В това време горещите й сълзи капеха върху гърдите му и сякаш го изгаряха. Всяка сълза засилваше до безкрайност съжалението, което свиваше сърцето му, пораждаше желание отношенията между тях да се бяха развили по друг начин.