Кристина Скай - Рубинът

— …порочен, отвратителен простак! — довърши тя, без да обърне внимание на забележката му. Внезапно присви очи и попита:

— Какво искаш да кажеш с това?

— Защо не ми кажеш ти самата?

— Говориш с гатанки, недостойна твар такава! — сопна се тя и се изви назад от отвращение. — Заповядвам ти да напуснеш стаята ми!

— Ще изляза, когато отговориш на въпросите ми Започвам: кой, или по-скоро какво те доведе тук?

Веждите й се сключиха от напрежение. Някъде отдалеч долетя пронизителният крясък на птица. Звукът беше странен и напълно непознат. Почувства как главата й всеки миг ще се пръсне и прехапа устни, за да заглуши болката.

О, Боже, защо той не се маха?

Прекара по челото си треперещата си ръка, сякаш да подреди обърканите си мисли.

— Цялото това извъртане е безкрайно занимателно, разбира се, но бих искал да знам името ти.

Тя почти не го чу. Сърцето й се сви от ужас.

Нищо. Нито следа от нещо познато.

Нито минало, нито настояще, нито бъдеще. Само един безбрежен черен океан. Само бездънна пустош. Като в празна къща. Като в рамка без картина.

Изчезнало е, всичко е изчезнало.

Не е останала дори и прашинка.

Загледа се безмълвно през прозореца към непознатия пъстър пейзаж. Сега осъзна за първи път какво вижда. На върха на възвишението една маймуна се катери по кокосова палма. На покрива на близкия навес двойка папагали с алени гребени си бърборят общително.

Чуждо , всичко това е чуждо!

С пепелносиво лице тя се изправи на колене, здраво притиснала фустата до гърдите си. Но в тъмната пустош не просветна никакъв отговор, нищо познато. Единствен ответ беше избухналата с нова сила болка в главата и тялото й.

Устните й сякаш се слепиха. „Няма да плача“ — обеща си наум. „Няма да плача. Няма!“

— Говори, Синамон! Освен ако не искаш да приложа други методи, за да те принудя. Някои от тях сигурно ще бъдат по вкуса ти!

— Остави ме! — задъхано промълви тя. Очите й бяха пълни с ужас. — Не виждаш ли? Сляп ли си или глух? — Последните й думи се сляха с отчаяно сподавено хлипане. — Мили Боже, аз не знам защо съм тук! Всичко… всичко е изчезнало. Няма го… — Жената без име преглътна напиращите сълзи и продължи: — Господи, помогни ми! Нищо не ми е останало! Нито минало, нито дори собственото ми име…

Бяха взели и това от нея.

Тишината беше нарушена от груба ругатня. Пейгън яростно сграбчи тънките й китки.

— Я стига с тези глупости, дяволите да те вземат! Този път Ръксли се оказа по-умен, отколкото си мислех, но дори и жена с твоите безспорни качества няма да успее да му свърши работа. Така че, скъпа, по-добре да се примириш с факта, че сега си под моя контрол и аз ще правя каквото си искам с теб. Когато и където поискам, защото в момента си на територията на Уиндхевън. Тук Ръксли не може да ти помогне! — пръстите му стиснаха още по-здраво китката й и той довърши: — И сега аз искам истината. Как попадна тук? Има ли скрити на брега хора на Ръксли?

Пленницата успя да задържи стона си, докато бясно се мъчеше да се освободи от железните му пръсти.

— Не знам , проклет да си! Не разбираш ли английски? Или може би думите от две срички са прекалено сложни за теб? Ако е така, следи думите ми — след което тя произнесе прекалено ясно: — Аз — не — помня!

По устните му плъзна усмивчица.

— Е, чувам те прекрасно, Синамон, но не вярвам на нито една от трогателните ти думи. И знай , аз имам начини да разбера точно онова, което искам да знам. — Очите му се превърнаха в две безмилостни цепки. — Може би с малко опиум няма да е зле. В тази част на света го има в изобилие. Казвали са ми, че изцяло завладява й променя човека. Освобождава съзнанието, а в това време тялото потъва в неземна наслада. Дали по този начин няма да възвърнеш паметта си?

Тя все още се опитваше да се освободи, но слабичкото й телце не беше равностоен съперник на стоманено-здравите му мускули. След няколко секунди тя се от пусна замаяна върху леглото. Но гордостта я подкрепи да прикрие болката си. Вгледа се в мъчителя си със студено презрение.

— Прави каквото искаш, воняща дрипо! Нито с опиум, нито по друг начин ще постигнеш гнусните си цели!

— О, скъпа, това едва ли са думи, подходящи за една дама! Така-а, ще опитаме първо нещо друго. Изобщо не се съмнявам, че ти, Синамон, си само една от курвите на Ръксли, която е изпратена да изкопчи от мен тайната на Уиндхевън. — Очите му ледено проблеснаха само на педя от лице го й. — Планът беше такъв , нали? Да ме изкушиш с една дълга и завладяваща любовна нощ. А после да измъкнеш от мен всичко, което искаш, докато съм все още изтощен и замаян?