Кристина Скай - Рубинът

Горещо, толкова горещо…

Започна да трепери. Изведнъж го смрази вледеняващ студ. Топлина, да, ето за какво копнееше сега — за нейната топлина. За косата й, разпиляна по гърдите му, за дългите й крака, които да се сключват на гърба му, за мекотата на тялото й, което да го приема в себе си.

Без да съзнава, започна да ругае. С усилие се изправи и отвори бутилката с карболова киселина. Ръцете му трепереха толкова неудържимо, че му трябваха десет минути да промие раната.

Най-накрая свърши. От напрежение лицето му беше станало тъмночервено. Намери фустата й и я метна върху голото й тяло. Страхуваше се да я докосва и за това не направи нищо повече.

Страхуваше се, че ако веднъж я докосне, няма да може да спре.

Отметна мрежата против комари и излезе навън. Зад себе си сякаш затвори със стена от тръни една Спя ща красавица.

„Много по-красива, човече. Пък и не е Спящата красавица.“ Треската му се засили. „Бъди искрен докрай! За щото и ти не си Принц!“

Лампата с кокосово масло се люлееше в ръцете на Пейгън, когато той бутна вратата на стаята дванадесет часа по-късно. Остави я с трясък на пода и се наведе над жената в леглото. Тя все още спеше дълбоко. В почивките между пристъпите той бе почистил и промил с карболова киселина раната още два пъти. Отдавна се бе убедил, че тук, в тропиците, хигиената може да спаси човешкия живот.

Внезапно се намръщи. Дръпна черната превръзка от окото си и започна да масажира мускулите на лявата си скула, които го боляха след прекарания на слънце ден.

Скоро трябваше да тръгне за Уиндхевън. Ако жената все още не беше в състояние да пътува, той трябваше да я остави тук с Нихал, но никак не му се искаше да стане така, защото единствена тя можеше да обясни цялата тази бъркотия.

Сенките и причудливите отблясъци на лампата затанцуваха по лицето му сякаш излято от мед. Дори три дни са дълъг срок, когато наблизо е забелязван на два пъти тигър. Освен това проклетият шаман продължаваше да насъсква местните жители.

Да, щеше да й даде най-много два дни и нито минута повече. Заради мусона, който можеше да започне всеки момент.

Той свали превръзките от челото й като с всички сили се стараеше погледът му да не се отмества.

В началото бе решил да махне корсета й, но после се отказа. Не беше сигурен, че ще успее да се спре, след като е започнал да я съблича…

Съсредоточи се върху раната й, която, слава Богу, беше спокойна. По средата беше най-дълбока и все още кървеше, но не толкова силно, колкото бе предполагал. За щастие нямаше и следа от възпаление. Белегът, естествено, нямаше да бъде много красив. Силен удар е дебело въже, освен ако не грешеше. Значи неговата Ева си има добри приятелчета, така значи?

Превърза отново раната, а в главата му се застъпваха въпрос след въпрос. Цялата процедура му костваше доста усилия, защото ръцете му трепереха, а и светлината на лампата беше слаба. Освен това усещаше настъпването на нов пристъп.

Пръстите му се плъзнаха надолу по прекрасните й гърди, които се очертаваха под фустата, с която я бе наметнал.

Дори това леко докосване го парализира, Заля го вълната на същото лудо желание, което стягаше челюстите му в дива целеустременост. Потисканият до момента порив стана неудържим и започна да измества последните остатъци на здравия разум от съзнанието му.

Почувства как едното й зърно се стяга под пръсти те му Дори със затворени очи можеше ясно да види ме ката като коприна кожа, която излъчваше приятна топлина, а най-близо до него — предизвикателно вирнато то зрънце на гърдата й.

Почувства познатия глад.

С мъка овладя желанието си веднага да проникне дълбоко в нея и да облекчи измъчващата го болка преди да се е събудила, за да го отблъсне. В края на край щата тя беше само една от курвите на Ръксли!

„Усещам, че сте прекалено горд, за да притежавате една жена без съгласите й.“

Това бяха думите на една друга жена. Така ли беше?

Жената с тъмноруса коса под него леко потръпна От гърдите й се изтръгна сподавено стенание.

Този звук рязко върна Пейгън към действителност та. Все така намръщен, той се дръпна назад и поопра ви мрежата против комари.

Ръксли ще загуби тази игра , закле се пред себе си Пейгън. Цели два месеца не беше докосвал жена, така че можеше да почака още няколко часа.

Докато все още беше на себе си между два пристъпа. Докато тя не дойдеше, в съзнание, за да разбира ясно какво ще прави той с нея.