Кристина Скай - Рубинът

— Гореща вода, бинтове и онази бутилка, която донесох от Лондон. Бързо, Нихал!

— Да, господарю. Бърз съм като стрела — босите крака изшляпаха по дървения под и вратата се затвори с трясък.

— Няма да проговоря, проклети да сте! — зъбите й тракаха, докато тя мяташе глава. — Тайната е моя! Няма да ви я кажа! Пър-рво ще… умра…

Пейгън ядосано свъси вежди. За какво, по дяволите, говореше тя?

— Не искам да ми казваш нищо — изсумтя той. — Само спри да се биеш.

— Хайде! Трябва… да стигна д-до брега… — гласът й замираше. — Дядо…

— Ти си на брега. Сега трябва да почиваш. Ти си… — щеше да каже „в безопасност“, но замълча. „Последното, в което си, е в безопасност!“ — помисли си Пейгън. И тя твърде скоро щеше да го разбере.

— Тук си — довърши след малко. — Тук, при мен.

Тя премигна. Бавно отвори очи, изпъстрени със златни точици и пълни със сълзи.

„Красиви са“ , помисли той очарован. Точно каквито предполагаше че са.

Сякаш не му стигаше мъката досега, ами голите й гърди се притиснаха до раменете му, а закръглените й бедра замърдаха под тежестта му.

Очите й се отвориха широко, но погледът й беше невиждащ.

— К-къде… съм?

— Вкъщи — излъга той.

Тя замря под него. Леко повдигна глава, сякаш това щеше да й помогне да разбере думите му.

— В-вкъщи? — едва изговори тя и добави: — В Синамон Хил?

Пейгън запази тази информация в случай, че му потрябва в бъдеще.

— Не, ти си в моята къща. В Уиндхевън — отговори той и зачака някаква реакция, с която тя щеше да се издаде.

Но поведението й го разочарова. Раменете й се отпуснаха, а погледът й отново стана безизразен. Умората явно я надви и тя остана напълно безпомощна. Но преди Пейгън да се окопити, тя напрегна мускулите на ръцете си и ги сви в юмруци.

— Ще си платите за подлостта! Ще направя всичко възможно да ви накарам да си платите преди да умра!

Какво трябваше да плати, той така и не разбра, защото тялото й се отпусна назад и тя отново потъна в тъмнината след едно сподавено стенание.

Пейгън остана загледан в жената, която лежеше в леглото му. Започна да ругае на хинди, първия език, на който проговори, после премина на тамилски и накрая от устата му се заредиха цветистите псувни от лондонския уличен език.

Целият този словесен вулкан изобщо не му помогна.

Нихал се върна с бинтове и бутилки. Господарят не отместваше погледа си от жената.

— Откъде е попаднала тук memsahib ? В залива не е забелязван кораб повече от месец, а не се виждат и остатъци от корабокрушение.

— Нямам представа — отвърна Сент Сир, после взе парче плат и го потопи в съда с гореща вода, който Нихал бе донесъл. Започна внимателно да почиства челото й, доволен, че тя е в безсъзнание, защото промивката с карболова киселина, макар и разредена, беше много болезнена. Надяваше се да свърши, преди тя да е дошла в съзнание.

Забеляза, че пръстите му не го слушат както трябва и това направо го разяри.

Нихал също го забеляза и каза:

— Най-добре Тигърът да внимава за тази жена. Никак не е добре, че идва от залива. Yakkini 12 12 Yakkini — жена дявол — дяволска жена, сигурен съм! Ръксли на два пъти вече праща мъже, които дойдоха от морето, и това mahattaya добре го знае.

Очите на Пейгън се превърнаха в две черни цепки.

— Благодаря за напомнянето, Нихал, едва ли мога да го забравя. Донеси ми гарафата с уиски и една чаша. Май че ги оставих в сушилнята. Тя скоро ще дойде на себе си и трябва да й развържа езика. А, не забравяй да вземеш и проклетата хининова отвара.

— Бързам, сахиб. Ето, вече ме няма — отвърна главният слуга на Пейгън и бързо напусна стаята. Тъмнокафявите му очи бяха присвити, но каквито и мисли да го тревожеха, той не каза нито дума повече.

Пейгън откопча долните кукички на корсета. Откри се бялата кожа, която бе прорязана тук-там от тъмночервени ивици, явно от пристягането.

Той с усилие сподави желанието си да започне нежно да целува тези тъмночервени места и да облекчи болката й. Ръцете му отново се разтрепериха, а по гърдите му се стече струйка пот.

Почувства се замаян от нов пристъп на треската.

Пред очите му заплуваха видения, а стаята изведнъж се завъртя.

Проклетите кошмари , каза си мрачно. Сега няма да е в състояние да направи каквото и да било, докато не мине кризата. Трябваше да даде пушката на Нихал. В това време жената в леглото започна да се разделя на два неясни образа.

Успя да разкопчее и последните кукички. Сякаш на сън усети топлината й да прелива в пръстите му.