Кристина Скай - Рубинът

— Ти си… луд !

— Луд? — възклицанието му бе придружено с кисела усмивка. — Де да бях! Аз никога не се шегувам, малката, след малко ще се увериш е това. Така че започваме, нали? Няма нужда да чакаме до вечерта.

Той скочи на крака, отметна мрежата, която се бе оплела около раменете му и посегна да свали широкия си кожен колан.

— Да, ако те обладая още сега, на дневна светлина, насладата ще бъде много по-голяма. Искам да се уверя, че струваш всеки проклет шилинг от тези, които Ръксли ти е броил.

Коланът му полетя към пода и глухо тупна. Посегна към яката на ризата си. Лицето му излъчваше сурова непреклонност, явно нищо не можеше да отложи или промени решението му.

Тя пребледня като платно.

— Спри се, по дяволите! Не може наистина да имаш предвид…

— Остави приказките за после, Синамон. В момента имаме по-важна работа. Ти си единствената бяла жена в радиус от стотици мили, ясно ли ти е? — той почти изръмжа, преди да продължи: — За Бога, хубаво е, че не съм бил с жена почти два месеца. Удоволствието ще бъде многократно по-голямо.

Той свали ризата си и откри широките си гърди, гъсто покрити с косъмчета с цвят на махагон. Ръцете му посегнаха към панталоните.

— Излез оттук, мизернико! Няма да ти се дам, чуваш ли? Нито на теб, нито на някой друг! — извика тя, като го изгледа свирепо и стисна юмруци.

Пейгън само сви рамене.

— Значи сценарият е бил такъв, така ли? Чувал съм, че Ръксли самият предпочитал да му се дърпат известно време. Аз обаче не. Стига ми самото действие, може и нещо по-раздвижено и интересно. Не вярвам обаче да покажеш някакво чувство по време на самия акт.

Първото копче на панталоните му бе разкопчано, после и второто. Когато леко се разтвориха, очите й се разшириха при вида на стесняващото се надолу като триъгълник окосмяване, под което личеше издутина.

— Мръсно животно! Махай се! Веднага , преди да съм…

— Преди да си какво? — изръмжа англичанинът, като се намери до леглото с един скок. Отметна мрежата, наведе се, дръпна настрана фустата й, хвана я за ръцете и я придърпа към себе си. Очите му сякаш изгаряха разголената й плът над корсета. — Да не си забравила, че точно за това те е изпратил Ръксли?

Жертвата му потрепери от напрежение, по страните й бяха избили червени петна от ярост.

— Ръксли, Ръксли, Ръксли! Да пропадне вдън земя дано! И ти заедно с него, отвратителен господин Пейгън! Когато господарят ти разбере как си се отнесъл с мен, ще те изхвърли там, където ти е мястото!

Той само се усмихна.

— Браво, малката! Страхотна си! Цялата работа може да се окаже много по-забавна, отколкото си мислех. Ами да, ако ми доставиш удоволствие, мога да ти подхвърля някаква информация, само да поддържам стръвта у Ръксли — след което добави: — Ако си умна, а нещо ми подсказва, че си много умна , Синамон, можеш дори да спечелиш повече, ако играеш двойна игра.

— Върви в пъкъла! Змии да ти изпият очите дано!

По челюстта на Пейгън заигра един мускул.

— До гуша ми дойде от ругатните ти. Я дръж по-приличен език!

— Ще говоря както си искам, тъпак такъв!

Той натисна ръцете й към леглото. По устните му се появи подигравателна усмивка.

— А каза ли ти Ръксли, че това боричкане ще ми бъде много приятно, Синамон? Каза ли ти, че уличният ти език и ритниците ти ще ми допаднат? Да, така става много забавно. Всичко друго ще ми хареса, но не и измъчената ти роля на девственица, която играеш. Защо не пробваме? — и я притисна с бедрото си към леглото.

Жената под него внезапно остана съвсем неподвижна. Девствена ли беше? Господи, нямаше ни най-малка представа! Когато го осъзна, просто застина.

Защо не беше в състояние да си спомни? И въпреки това последното нещо, което щеше да направи, е да покаже на този мъж страха си.

— Ще съжаляваш, че си се докоснал до мен! — изсъска тя, без да си даде сметка, че лицето й, останало без капчица кръв, съвсем не говореше за самоувереност.

— Те не успяха, и ти няма да можеш! — И когато думите се отрониха от устата й, дъхът й внезапно замря.

В съзнанието й се появиха смътни образи и звуци. Груби ръце, подигравателен смях. По гърба й пропълзяха тръпки на ужас. Но образите-фантоми потънаха някъде, като пясък, който изтича през разтворени пръсти.

Все пак тя бе казала истината — необяснимо как усещаше, че е имало и други, които са опитвали да я подчинят на волята си.

Тя ги беше надхитрила. И с този ще се справи някак си.

Тази убеденост я подкрепи и окуражи.