Кристина Скай - Рубинът

Тогава тя беше на деветнадесет, а Дев все още нямаше шестнадесет. После не го видя шест години. Вече бе започнала бизнеса си.

Дев вече не беше момче. Белезите по гърба му бяха зараснали, макар бавно и мъчително. Но не и тези, които бяха разкъсали душата му.

Този ден херцогът беше изгубил единствения си син, не телом, разбира се. Добре му се отрази на стария проклет глупак , си каза с горчивина Хелена. Деверил не заслужаваше отношението на баща си.

Той беше твърде добър в онези години на отчуждение и преднамерена хладнина, които срещаше в семейството си. Твърде добър дори при невъзможните претенции на баща му към него. Херцогът се беше върнал от Индия и се държеше така, сякаш меланхоличната болнава жена и мълчаливия син, който се държеше като много по-възрастен от годините си, бяха непосилно бреме.

След случката в плевника Хелена също се бе променила. Сега обаче нямаше защо да мисли за това. Миналото нямаше значение. Всичко, което имаше значение, беше, че Деверил се е върнал и тази нощ е тяхна.

Червенокосата красавица разтвори още малко копринения си халат и прекоси стаята. Очите й блестяха. Леко допря тялото си към голите му хълбоци и се усмихна.

— Забрави всичко това. Забрави всичко, cheri !

Хелън Лорънс никога не бе стъпвала по на изток от Грейвсънд, но често й се налагаше да използва в работата си чужди, екзотични думи.

Мъжът пред огъня не се обърна, само мускулите му се напрегнаха от допира й.

— Мисля, че не мога!

— Нека ти помогна!

Тя плъзна разтворените си устни по силния му гръб.

— Ето така… — езикът й остави горещи следи по раменете му. — Ето така! — Дългите й нокти дразнеха бедрата му.

Нежно. После не толкова.

Дъхът му секна.

В очите й лумнаха пламъци.

Виконтът протегна ръка назад, за да обхване меките й, заоблени ханшове. Загрубелите му пръсти се разтвориха и я притиснаха по-силно към него.

Хелена потъна в силната му прегръдка, в горещите вълни, които излъчваше тялото му.

Да, Деверил Пейгън винаги беше добре дошъл тук, независимо дали кесията му е пълна или не.

Тя започна да мърка и да го пощипва леко по гърба. Ноктите й се заровиха в гъстите косъмчета по бедрата му.

— Не си забравил, Пейгън, знам , че не си!

Притисна се силно към него. Ловките й пръсти обхванаха пулсиращия му член.

— Вече си готов! — Пръстите й започнаха да го дразнят с малки кръгови движения, а после се стегнаха.

— М-м-м… Чудесно! Нещо ми подсказва, че си станал много опитен за нещата между мъжа и жената. Нали така ги нарече тогава?

Пейгън застина неподвижен.

— На петнадесет години бях глупак, Хелена… Хелън. По дяволите, това ти е истинското име! Защо си го променила? — изруга той и се отскубна от опитните й пръсти.

Очите му си оставаха все така непроницаеми.

— Много неща в мен вече не са същите, Дев. Защо сам не откриеш кои? — Ръцете й се протегнаха напред и обгърнаха бедрата му.

— Научила си всички трикове, нали? — в гласа му се прокраднаха нотки на съжаление. Присвитите му очи се плъзгаха по извивките на тялото й и примамващо загатнатия триъгълник, който прозираше под халата. — Чудя се, дали изобщо има нещо, което може да те стресне, нещо, което би отказала да направиш за един мъж?

Пръстите му се плъзнаха надолу по корема й, докато стигнаха и започнаха да дразнят островчето от светли косми. Тя беше гореща и влажна. Пейгън усети желанието й дори през ефирната коприна. Все пак не посегна към халата й.

От потъмнелите й кехлибарени очи той разбра, че й е приятно да изчаква и бавно да разпалва плътта.

По дяволите спомена! По дяволите красивото бледо лице, което никога нямаше да забрави. Сигурен беше.

Тази нощ беше неговата нощ за наслада. За Бога, той щеше да я получи преди да се върне в джунглата.

— Бих направила всичко, което ти поискаш — ноктите й се забиха в мускулите на бедрата му. — О, Пейгън, м-моля те!

Мазолестите му палци започнаха да описват бавни кръгове. Пръстите му потънаха дълбоко заедно с коприната, а после започнаха отново и отново да се въртят, бавно и мъчително.

— Пейгън!

Той разтвори халата й с едно отривисто движение и оголи сладострастното й тяло.

Тя изстена и се притисна в него, но той леко се отдръпна, изучавайки я през полуспуснатите си клепачи. Да, Хелена беше изключителна! Никой не би могъл да го отрече. Тялото й можеше да вдъхне живот и топлина и да възбуди дори мраморна статуя. Той усещаше топлината й. Тя постепенно го затопляше и изпълваше мъжествеността му.