Кристина Скай - Рубинът

Пейгън дълго го гледа замислено. По стиснатите му челюсти играеха мускули.

Воалът бе съхранил аромата й.

Ухание на зюмбюли. Меко, сладостно, омайващо.

Пръстите му силно стиснаха плата. Неудържимо изпита несъзнателно желание да го допре до бузата си и да потъне в главозамайващия му мирис.

Телохранителят безшумно се отдръпна в коридора.

Пейгън затвори вратата и се приближи до камината. Дълго остана загледан в пламъците, стискайки в ръката си парчето воал.

Ефирният, нежен аромат изпълваше дробовете му. Беше толкова английски. Толкова различен от наситените ухания на Изтока. Нейният аромат. „Meri jaan“ …

Желанието преряза слабините му подобно на ураганния вятър kachchan , който изпепелява всичко по пътя си, малко преди да започнат югозападните мусони.

Забрави я , каза си Пейгън и смачка парчето плат, което го караше да мисли, че тази жена е различна от останалите.

Да, тя безспорно беше много умна. Воалът бе предизвикателството, което го амбицираше да разбули тайната на истинското й лице.

Ароматът й също го бе заблудил. Бе толкова чист и невинен. Сякаш нямаше нищо общо с нея. Все пак Синх бе казал, че тя се е съгласила да влезе в каретата.

Кой е бил мръсникът? Любовник? Клиент!

Пейгън изстена и стисна ефирния плат в юмрука си. Да върви по дяволите! Той бе повярвал на твърдението й, че я преследват. Бе се вживял в ролята си на благороден рицар.

Сега му бе неприятно дори да си спомня колко много желаеше тази роля.

Не бе подозирал, че в душата му е останало някакво рицарско благородство. Тази жена го бе предизвикала. Сега той се чувстваше уязвим, защото я желаеше, а нея я нямаше и той се чувстваше длъжен да я намери.

Може би тя беше част от плановете на Ръксли.

Сега поне знаеше истината. Синх никога не би го излъгал. Телохранителят му я бе видял да се кара с някакъв мъж. Вероятно стар познайник.

Нали я е грабнал в прегръдките си.

Кой е бил той? Ревнив съпруг или страстен любовник?

Имаше ли някакво значение? Нали тя се е съгласила и му е позволила да я качи в каретата, без да окаже съпротива.

Слепоочията му започнаха диво да пулсират. Той стоеше неподвижен пред огъня, мачкайки воала със загрубелите си пръсти.

Тя сигурно просто е спорила за цената и онази свиня се е съгласил. Винаги е така , горчиво си помисли Пейгън. Всички имаха своята цена.

Зачуди се каква ли би била неговата .

Крейтън пристигна петнадесет минути по-рано, макар че му се искаше да беше успял да дойде още по-рано.

Смръщен обходи с поглед задимената стая, в която на групи по двама-трима седяха мъже и тихо говореха. Това място не му хареса.

И все пак винаги беше така. Кучият му син, който го нае преди две седмици, беше невероятно хитър. Всеки път избираше време и място, както той намери за добре.

Този път обаче всичко щеше да бъде по-различно, каза си наум Крейтън. Залогът беше много по-голям.

Чу някакво шумолене в нишата зад себе си, приличаше на звук от отметната завеса.

— Точен сте, господин Крейтън. Това ми харесва.

Той не успя напълно да сдържи трепването си, когато чу този странно писклив глас. Разбира се, това беше още една хитрост, нормално човек не можеше да издава такива пронизително скриптящи тонове, докато говори.

Още едно нещо, макар и незначително, което го поставяше в неизгодна позиция при срещите му с невидимия работодател.

— Да, навреме съм тук.

Ново раздвижване на въздуха разклати завесата, сякаш бе придърпана от призрачна ръка.

— Хайде, казвайте, по дяволите! Намерихте ли я?

Крейтън не отговори веднага. Пръстите му мачкаха къдрите на маншета на новата му ленена риза.

В следващия миг във въздуха изсвистя малка двуостра кама и прикова ръкава му за дървената маса.

— Хвана ли я, човече? — това беше яростно изсъскване, като на дива котка.

Крейтън преглътна и се втренчи в странната спирала, която се увиваше около кованата сребърна дръжка на камата.

— О, да, хванах я. Точно… точно, както се разбрахме — успя да отвърне с твърд глас той, въпреки обзелия го страх. — Това, което искам да знам, е…

— Не си въобразявайте, че можете да ми задавате въпроси , господин Крейтън. Много хора се опитваха да правят това, но днес никой от тях не е на този свят.

Завесата отново се раздвижи.

Крейтън едва сдържа една ругатня. Чисто новата му риза беше съсипана от проклетия кучи син! О, ще го накара скъпо да си плати за това! Но все още не биваше да го предизвиква.