Кристина Скай - Рубинът

Ръксли я притисна и много внимателно постави рубина върху голата й гръд. После бавно и мъчително започна да го плъзга по кожата й, без да отделя поглед от лицето й.

— Чувстваш ли го, красавице? Чувстваш ли дяволските му огньове? Бавното, дълбоко потрепване. Казват, че правел от мъжа легенда, а от жената звяр. — Той притисна камъка към едното й зърно. — Скоро ще разберем какво е действието му, сладка моя женичке! — Той се наведе още по-близо. — А колкото до онези измислици, че не знаеш формулата на дядо си, спокойно можеш да престанеш да лъжеш. Един от слугите в Синамон Хил те е видял старателно да преписваш бележките на дядо си. Разказа ми всичко, с подробности. За съжаление, след това ял нещо, което стомахът му не понесъл. Толкова жалко.

— Чудовище! Звяр! — изкрещя Барет, докато с безумни усилия се мъчеше да се отскубне от ледената стена зад гърба си.

Ръксли само се усмихваше и продължаваше да плъзга рубина по тялото й, мърморейки странни, несвързани думи.

С всяка измината секунда страхът на Барет растеше. Заедно с него растеше и до болка познатото отвращение, което обръщаше стомаха й. Тя чудесно знаеше какво ще последва сега, как той ще се напрегне, за да докаже мъжествеността си, как ще я мачка под себе си.

— Няма да имаш нито едното, нито другото! Всеки момент планината ще се взриви и заедно с нея — проклетият ти рубин! — Барет успя да освободи крака си и да изрита рубина от ръцете на Ръксли.

Той зверски я сграбчи и зашлеви жестока плесница през лицето й.

— Достатъчно номера, кучко! Изчерпих търпението си с теб! С двама ви! — Очите му бяха безумни. Той вдигна рубина от земята и внимателно го почисти от праха. — Представлението ви е към края си. Отпусни се, мила моя! Защо не покажеш и малко страст, а? На поляната при водопада съвсем не си била толкова студена. — Очите му заблестяха като видя как дъхът й секва. — Да-а, Ранд ми разказа всичко за разходките ви с Пейгън. Винаги съм подозирал, че под всичките пластове дрехи и благоприличие се крие една малка мръсница. Сега май вече не носиш толкова дрехи. Я да проверим. — Ръксли бавно прокара рубина дълбоко в деколтето й — чак до кръста. — Съветвам те да не се безпокоиш толкова за твоя Пейгън. Досега не е обръщал кой знае какво внимание на жените, а не се надявай, че ще го направи за теб, още повече след като знае, че ти си моя законна съпруга.

Буцата в гърлото на Барет ставаше все по-голяма. Господи, времето изтичаше. Оставаха може би три-четири минути преди Мита да взриви последния експлозив. Какво можеше да направи?!

С ъгълчето на окото си тя забеляза, че индиецът мълчаливо излиза от тунела.

— Крайно време беше да се върнеш, по дяволите! — излая Ръксли. — Защо се забави?

Мъжът се наведе, за да провери дали достатъчно здраво са стегнати ремъците на Пейгън.

— Земетресение, господарю. В голямата зала са паднали много скални отломъци. Един ме удари.

Ръксли измърмори нещо и посочи Пейгън.

— Вземи малко вода и го свести!

Индиецът се наведе почтително, отиде до една локва в дъното на пещерата. Там той свали ризата си, потопи я във водата и я изцеди върху лицето на Пейгън.

При първите ледени капки плантаторът изруга и изви глава.

Следващите го накараха гневно да изпсува.

Само след секунди Пейгън дойде в съзнание. От челото му се стичаше кръв.

Сърцето на Барет биеше лудо. Нима никога нямаше да се освободят от този безумец?

— Пусни я, мръсно куче! Нали преследваше мен? Нали аз съм твоя враг? Безсилен си да се изправиш лице в лице срещу мъж , така ли? Винаги съм си мислел, че си точно от онези гадове, на които им доставя удоволствие да насилват жени, без да могат да ги имат.

Ръксли позеленя.

— Така значи си мислил, мили мой Деверил? Ти — моят единствен противник?! Не, не е съвсем така. — Той посочи към Барет. — Как беше, когато я облада за първи път, а? Аз самият съм го правил толкова пъти, че ми е трудно да ги преброя, нали разбираш? Тя обаче беше винаги леденостудена и всеки път ме отблъскваше.

— Проблемът ти не е в нея , гнусна гадино! Тя е стотици пъти повече жена, отколкото предполагаш, и хиляди пъти повече, отколкото заслужаваш!

— О, това сега едва ли има значение! Сега рубинът е в мен и неговите сили са и мои. Мисля, че ще ти бъде приятно да гледаш как ще я завладея, стари приятелю. Още повече, че сега тя сама ще се отдаде, повярвай ми.

Пейгън се изсмя подигравателно.

— Няма жена на тоя свят, която би пожелала такова гнусно, сбръчкано и нещастно подобие на мъж, какъвто си ти, Джеймс Ръксли!