Кристина Скай - Рубинът

В същия миг някакъв далечен тътен отекна в пещерата и земята леко се разтресе. Сякаш далеч гърмеше буря. Това обаче бе Мита, която стриктно изпълняваше указанията на Барет и сега бе взривила първия от експлозивите.

Барет трескаво прехвърли погледа си върху Пейгън. Той леко повдигна вежди и сякаш започна да се досеща.

Тя му кимна. Никой друг не забеляза движението й. Ръксли съзерцаваше рубина, а индиецът стоеше зад гърба му, любопитен да зърне камъка, за който се носеха толкова легенди.

Барет започна бавно да се изплъзва към тунела. Пейгън бе оставил в другата зала пистолет и сега тя трябваше да го вземе. Тя се опита да превъзмогне гаденето при мисълта какво ще види там.

Жената вече почти навлизаше в тунела, когато някой я дръпна откъм гърба. Тя уплашено се извъртя. В същия миг я заля облекчение. Зад нея стоеше полковник Хедли. Барет се опита да му каже нещо, но той сложи пръст на устните си и я повика да го последва в тунела.

В същия миг от другия край на тунела прокънтя смеха на Ръксли.

Хедли замръзна. Сякаш насън, той сграбчи ръката на Барет и я блъсна напред.

— Адриан! Ти дойде! Вземи му оръжието! — изкрещя Пейгън.

Полковникът не помръдна. Очите на Пейгън потъмняха.

— Не мога да повярвам! Не е възможно и ти…

— Ще те разочаровам, Деверил! — Ръксли лениво се разхождаше из залата, стиснал рубина в бледите си пръсти. Той рязко направи знак на шотландеца. — Ела тук, Хедли! Помогни ми да се справя с нея.

Кокалестите ръце на полковника стегнаха здраво китките на Барет. Тя стисна зъби от болката.

— Проклето копеле! — изрева Пейгън. — Откога работиш за него !

— Съжалявам, че се стигна дотук, Дев. Винаги съм се надявал…

Хедли сви рамене и започна да завързва Барет към една от каменните колони срещу входа на пещерата. Тя се дърпаше и той се намръщи.

— Ако се съпротивляваш, ще стане по-лошо. Не искам да ти причинявам болка, нали знаеш?

Барет почувства как паниката впива ноктите си в разума й. Да й причини болка?! Ако тя не направеше нещо в близките няколко минути, всички щяха да бъдат разкъсани от такава болка, каквато никой от тях не подозираше. Ужасната смърт бе въпрос само на време. Всеки миг Мита щеше да възпламени последния си експлозив, който да разцепи планината на две.

А какво щеше да стане, ако бе допуснала и най-малката грешка в изчисленията си или пък теренът беше наистина нестабилен, както каза Ръксли? Барет дори не смееше да си помисли…

Жената потръпна и се опита да прецени колко минути са изтекли от последния взрив досега. Да, вече бе дошло времето за…

В същия миг тътен разтърси пещерата, този път много по-близо от предишния. Ръксли изкрещя на индиеца да провери какво става.

Всички проследиха в напрегнато мълчание как стъпките му заглъхват в тунела. После се чу слаб вик и грохот от падащи камъни.

Минутите течаха мъчително бавно, а индиецът не се връщаше.

Ръксли нервно сновеше напред-назад, дори бе започнал да се поти. Той притискаше рубина здраво до гърдите си и най-накрая не издържа и нареди на Хедли да потърси индиеца. Побелелият полковник за момент се поколеба, после изчезна в тунела.

Пейгън се опита да разхлаби стегнатите ремъци.

— Рубинът няма да ти донесе никаква радост, Ръксли! Прокълнат е, не разбираш ли? Още от първия човек, който го е докоснал, досега „Окото на Шива“ носи само страдание, предателство и жестока смърт. Нима наистина искаш това?

Ръксли се ухили. Очите му блеснаха със странна, леденостудена светлина.

— Прокълнат е, така ли? А какво ще кажеш за силата му, приятелю? За дяволските огньове, които разпалва… — Той рязко се изсмя, погледът му сякаш поглъщаше Барет. — Женичката ми. Добрата ми, мила женичка. Тя можеше да промени всичко, да ме направи…

Ръксли рязко млъкна. Ръцете му яростно стискаха рубина.

— Да ти помогне да бъдеш мъж, така ли? Жена, която да събуди в теб огъня, защото ти си неспособен да го разпалиш сам… — Пейгън дрезгаво се изсмя — Май не само рубин ти трябва за тази работа…

Ръксли изпсува, извъртя се и заби ботуша си в лицето на Пейгън.

— Спри, моля те! За Бога, стига толкова! — изстена Барет със замъглени от сълзи очи. Пейгън изпадна в безсъзнание. — Аз… аз ще направя всичко, което пожелаеш. Ще… ще ти се подчиня. Каквото пожелаеш. Само го… Пусни го! Моля те!

Ръксли я изгледа презрително.

— Я виж ти, каква предана любовница си била. Колко жалко, че не дари с тази привързаност и съпруга си, курво! — той бавно се приближаваше към нея. В очите му светеше безумен блясък.