Кристина Скай - Рубинът

Ръксли поклати глава.

— Напразно се изхвърляш, приятелю. Ако рубинът беше в теб, щях да го знам още когато хората ми под палиха южното крило. Но той не е в теб, нали? Вместо него се хвърли да спасяваш някаква евтина миниатюра с надутия ти баща и глупавата му жена. Тя, разбира се, не е майка ти. Твоята майка е онази, в дъното. Забеляза ли, колко здраво стиска ръката ти. — Ръксли зацъка с език. — Досадна работа, нали? Не върви!

Пейгън бясно започна да се мята, за да се освободи от ремъците. Индиецът се наведе и ги стегна още по-здраво.

По тънките устни на Ръксли заигра ехидна усмивка.

— Щом като не е в теб, къде е тогава? През цялото време си задавам този въпрос — той се обърна. — Може би никога няма да разберем. И все пак, искам да си тръгна от това проклето място с една тайна по-малко. Например — той се обърна към Барет, — формулата на дядо ти. Формулата за експлозива с мощност на десет парни локомотива. Доколкото си спомням, наричаше го нитроглицерин, нали така, красавице? Доста дълго вече ме разиграваш! Най-после трябва да ми кажеш.

Дългите му тънки пръсти първо потупаха бузата на Барет, а после се спуснаха към врата й и заиграха с една къдрица. Тя потрепери от омраза.

— Аз… Аз не я знам. И преди съм ти го казвала Той никога не ме осведомяваше за резултатите си.

— Глупости. Ти си му помагала във всичко, поръчвала си химикалите, апаратите, водила си дневника ма експериментите му.

— Всичко това е вярно, с изключение на последното. Дядо никога не ми позволяваше да видя количествата и методите му. Сигурно е усещал, че е прекалено опасно да довери такива знания на една жена.

И това не е лъжа , помисли си нервно Барет. Дядо й винаги е мислил, че жените не притежават кой знае какъв интелект. Тя обаче винаги се бе страхувала, че какъвто е разсеян, ще обърка нещо и затова много внимателно нанасяше резултатите от експериментите в дневника.

Гласът й изведнъж стана много по-сериозен.

— Нямам понятие от формулата на дядо ми. В замяна на това имам нещо почти толкова ценно.

Ръксли се вкопчи в нея.

— Знаех си, че ще го намериш! Къде е?!

Барет студено се усмихна.

— За толкова глупава ли ме мислиш, че да го донеса тук . Все пак, съпруже, научила съм нещо от теб. Вече не съм толкова наивна. Не, рубинът е скрит на сигурно място и ти ще го откриеш само ако аз пожелая .

Ръксли внимателно я погледна. Този път в погледа му личеше прикрито възхищение.

— Е, добре. С този рубин бихме могли да направим нещо голямо. Ще завладеем Лондон.

Той прекоси залата и бавно доближи револвера си със златна дръжка, изпъстрена с орнаменти, до главата на Пейгън.

— Красив е, нали? Трантър го изработи. Дяволски удобен е. Още повече, че е и зареден. Не се съмнявай в това, женичке. А сега ми кажи — къде е „Окото на Шива“?

Барет пребледня. Олюля се, когато видя, че Ръксли поставя пръста си на спусъка. Той пискливо се изсмя.

— Ама вие наистина сте много забавни. И двамата. Още от онази нощ, в Лондон, когато заблуди Крейтън по толкова изпипан начин, сладка ми женичке. Жалко, че Крейтън трябваше да умре. Не можех да го оставя да разправя наляво и надясно всичко, което знаеше. Освен това, оплеска нещата и изпусна рубина, когато уби сър Хъмфри. — Ръксли въздъхна дълбоко. — Е, кажете ми, какво друго можеше да направи един съвестен работодател с немарливите си подчинени?

Очите му жестоко блеснаха.

— Разговорът, без съмнение, е безкрайно интересен, но се налага да го прекъсна, защото времето ти изтече, стари приятелю.

Ръксли опря револвера си в челото на Пейгън.

— Не ! Спри, за Бога! — изкрещя като обезумяла Барет и вдигна полите на роклята си. Треперещите й пръсти едва се подчиняваха, докато навиваше един от копринените си чорапи.

Само след миг в ръцете й заблестя рубинът. Шлифованите му страни хвърляха кървавочервени отблясъци на светлината на факлите, горещи като кръвта, която течеше във вените на неговите жертви.

Ръксли изсъска:

— Ти си го намерила ! — Очите му заблестяха от несдържана алчност.

Барет бавно започна да отстъпва към входа на пещерата.

— Барет, недей! — изкрещя й дрезгаво Пейгън. — Не му го давай! Тогава никога няма…

Вече бе твърде късно. Ръксли се втурна към нея и сграбчи рубина от треперещите й пръсти. Очите му горяха. Лицето му сияеше от тържество.

— „Окото на Шива!“ — изхриптя той. — Най-после мой !

Ръксли затъркаля като обезумял рубина в дланите си. Искрящите кървавочервени отблясъци на кристала заиграха дяволски танц върху лицето му.