Кристина Скай - Рубинът

Под роклята си нямаше нищо. Само топла, розова плът.

Ранд запристъпва нетърпеливо. Панталонът му се изду между краката. Той не можеше да чака повече, изпсува и я сграбчи. Езикът му грубо навлезе между устните й, пръстите му се впиваха в бедрата й.

Барет чувстваше как мъжът зад нея все повече се настървява. Твърдият му член притисна бедрата й, но тя не се дърпаше. Това бе единственият начин да помогне на Пейгън.

Когато грубите пръсти на Ранд се опитаха да разтворят бедрата й, тя едва не изстена.

— Така значи. Пейгън още в Канпур се славеше с набито око за курвите. Е, нали и майка му бе такава. — Дрезгавият му смях прокънтя в пещерата и заглуши яростните ругатни на плантатора.

В същия момент откъм входа някой извика Ранд. Той отблъсна Барет, върза отново ръцете й и не пропусна болезнено да ощипе гърдите й, показали се от разтвореното деколте.

— Забавлявайте се, докато се върна — излая той. — Това ще са последните ви минути заедно. — После се обърна и хвърли пушката си към мургавия индиец до стената. — Пази ги! — заповяда му той и изчезна в тунела.

Барет се спусна към Пейгън и притисна буза до лицето му, опитвайки се да скрие сълзите си. Индиецът ги наблюдаваше мълчаливо и стискаше здраво пушката в слабите си, жилави пръсти.

— Ти си жив! Благодаря ти, Господи! Но пръстът ти, любов моя!

— Отрязаха го, но не е страшно. Тия копелета се страхуват да не загубя много кръв и да не умра преди да са пипнали оня проклет рубин.

Той се опита да се надигне.

— Наведи се, Синамон. Трябва да взема онази верига.

Тя се приведе над него.

— Целуни ме, соколице! Целуни ме дяволски убедително, да не би онзи мръсник с пушката да се усъмни и да дойде да ни проверява.

За нея никак не бе трудно да го направи, да долепи горещите си устни до неговите и жадно да го целуне. Да остави любовта да се излее от очите й Да това беше най-лесното нещо на света.

Индиецът ги гледаше безучастно, без да каже нито дума.

— За Бога, Angrezi ! Не чак толкова убедително. Вече съвсем не мога да се съсредоточа.

На Барет й се прииска да се засмее. Очите й грееха Той бе жив. И това бе единственото, което имаше някакво значение.

— Ще се измъкнем оттук. Обещавам ти! — прошепна и Пейгън. — Полата ти… Повдигни я! Трябва да взема веригата. — Лицето му за миг стана тревожно — Не си я махнала, нали?

— Исках, но не успях да намеря закопчалката.

— Слава Богу!

Коприната на роклята й леко зашумоля и Барет почувства как загрубелите му пръсти докосват пъпа й. Очите и се премрежиха от докосването му. В мисълта й нахлу спомена за полянката — как я бе галил, как бе разпалил стихийния, буен глад за взаимност.

Пейгън бързо я целуна по врата.

— Добре. Мисли си за това, Angrezi . Мисли си за насладите, които ще изживеем щом се измъкнем оттук. Обещавам ти, че няма да умрем в тази проклета пещера.

Само след секунда веригата се изхлузи от кръста й.

— Свалих я. Сега трябва само да…

От тунела се чу тропот на ботуши.

— По дяволите! Ранд се връща. — Пейгън я погледна изпитателно. — Имам нужда от помощта ти Синамон. От пълната ти подкрепа.

Тя му кимна, без въобще да се двоуми.

— Ела! — пръстите му сграбчиха роклята й и трескаво откопчаха останалите копчета. При вида на белоснежната и гола плът дъхът му спря. — Бих искал да има и друг начин, Синамон, но трябва с нещо да отвлека вниманието им. А, кълна се в дъха си, никой не може да отвлече вниманието на мъж както ти, Angrezi .

И все пак, когато смъкна роклята от раменете й Пейгън се поколеба. Очите му сякаш поглъщаха копринената й кожа.

Барет бе преодолява страха си.

— Хайде, любов моя. Просто… Просто я свали.

Пейгън промърмори нещо и посегна към дрехата, но отново отдръпна пръстите си.

— Господи, не… Не мога да го направя.

— Добре тогава. Аз мога.

Барет си пое дъх и размърда раменете си, докато роклята й с леко шумолене се свлече надолу. Гърдите й блеснаха под светлината на факлите. Розовите им връхчета бяха настръхнали от студ и напрежение.

Очите на Пейгън светеха като въглени.

— Господи! Ти наистина си прекрасна, Angrezi . Ела при мен!

Той отново я целуна. Топлината бързо се разстла по тялото й. И сякаш всичко останало изчезна — и пещерата, и нощта, и опасността… И стъпките зад гърба й.

— Каква трогателна сцена! Много съжалявам, че я прекъсвам. Няма как, в момента ме интересуват съвсем други неща, като например рубинът. — Гласът на Ранд изведнъж стана креслив. — Къде е той ?