Кристина Скай - Перлата на любовта

— Пуснете ме, грубиян такъв! Суидин! Върни се!

Морлънд сподави ругатнята си, когато ноктите й одраскаха бузата му. Безмълвно хвана китките й и ги притисна към дивана.

— Суидин явно е по-схватлив от теб. Къде е презреният ти баща? Не мога да повярвам, че е допуснал подобно падение. Божичко, Чеси, откога я карате така?

В отговор Чеси яростно се замята. След миг Морлънд я притисна с бедрото си. Чеси усети играещите му твърди мускули. Боже, колко е огромен. Горещ и твърд, и…

— Махнете се!

Тялото на Морлънд се стегна.

— Какво се опитваш да скриеш, Чеси?

— Да скрия? — сърцето й подскочи. — Какво бих могла да крия от вас?

— И аз си задавам същия въпрос. — Лакътят му леко се изви, гърдите му се наклониха напред. — Къде е той, Франческа? Да не би да проповядва в Британския музей. Или се е усамотил в Кралското географско дружество с приятелчетата си? За Бога, щом го намеря, ще го нарежа на парчета!

Лицето му изглеждаше като изсечено от гранит, очите — от хималайски тюркоаз. Чеси едва понасяше гледката. Франческа…

Колко мразеше това глупаво име! Не го бе чувала от години. Не и по начина, но който той го произнасяше.

Той често я наричаше с това име в Макао.

Понякога простичко и прямо, по приятелски, друг път раздразнено или с вбесяваща надменност и неодобрение.

Точно както преди миг.

Изведнъж Чеси си спомни и други случаи, когато бе разговарял така с нея. Когато я измъкваше от какви ли не каши, докато баща й беше зает с географските си карти или изследваше опасните китайски плитчини с разбитата си плоскодънна лодка.

Веднъж група рибари бяха решили, че чуждестранното момиче с теменужените очи е зъл морски демон, който краде рибата им. Морлънд ги разпръсна, когато тъкмо се канеха да я изпратят на дъното в чувал с тежък камък.

Тогава Чеси беше радостна да го види.

Няколко седмици по-късно един могъщ владетел от Кантон я видя да плува край лодката и реши, че я иска за дванадесета наложница. Него не можаха лесно да сломят, тъй като един от съветниците му заявил, че връзката му с безразсъдната девственица с теменужените очи ще го направи активен като двадесетгодишен момък.

Половин ден и цяла нощ Тони се мъчеше да го убеждава, че Франческа Камърън само ще навреди на сексуалната му мощ. Един от най-силните доводи бе, че тя не е девствена и че лично би могъл да свидетелства за неутолимите й желания в леглото, от които всеки мъж би се състарил преждевременно.

Погледнете ме, умело лъжеше Тони. Аз съм едва на петнадесет, но поради ненаситната страст на тази жена, само след седмица изглеждам почти на тридесет.

Отначало имаше изгледи планът му да успее.

Владетелят оглеждаше грациозното напълващо тяло на Чеси с гладни очи, заинтригуван от измислиците на Морлънд.

Но стана още по-страшно, когато онзи пожела да се убеди лично. Най-накрая Морлънд съумя да му внуши, че дори един допир би нанесъл непоправима вреда.

След десетина минути владетелят ги пусна и даже дари Тони с двадесет сребърни таела като благодарност за това, че го е спасил от такава участ.

Щом тръгнаха обратно към лодката, Чеси се поинтересува как е успял да докаже, че не е девствена.

Високият англичанин не й отговори.

Тогава Чеси запита какво означава „девственица“.

В отговор той само тихо изръмжа.

Цял следобед Чеси разпитва момичетата от близкото рибарско селце, докато в най-общи линии нещата й станаха ясни.

Следващата седмица тя отбягваше Тони, страшно смутена и притеснена, както можеше да бъде само едно момиче на петнадесет години.

Най-сетне той я повика настрана и й каза да забрави случилото се. Увери я, че толкова държал на нея, че не би жертвал приятелството им заради някаква си превзета и излишна скромност.

Освен това щял да си заминава след месец и искал да изживеят пълноценно малкото време, което им оставало.

През онова щастливо лято Чеси стана жертва на чара му. Месеците станаха два, после три. Ала не бе предвидила какъв ще е краят.

Колко скъпи бяха тези спомени…

И тогава дойде нощта, когато Тони се сблъска с нея. Както си лежеше и съзерцаваше съзвездията, блеснали като скъпоценни камъни по черното небе, той произнесе името й — с изненада, със сърдита нежност и… Може би със съжаление.

И тогава я целуна.

Само веднъж. Нежно и бавно. Сякаш я целуваше против волята си.

Дори сега Чеси си спомняше как сърцето й подскоци, как я опариха пръстите му, докоснали шията й.

Но най-вече колко жадувано й се стори това сливане на устни и езици.