Кристина Скай - Перлата на любовта

Морлънд зарови пръсти в гъстите къдрици. Усещането му беше сякаш докосва изящно полирано махагоново дърво.

За момент се сепна. Усети как дълбоко в съзнанието му се заражда някакъв сигнал, който го предупреждаваше да бъде предпазлив, логичен, хладнокръвен…

Ала бе твърде късно. С мрачна усмивка той пренебрегна здравия разум и зарови пръстите си още по-дълбоко в разкошните коси.

Лицето й под саждите стана бяло като платно.

Очите й се разшириха.

Той все още не можеше да определи цвета… Нямаше значение, защото тялото й бе прекрасно!

Сякаш бе изваяно за неговите пръсти, за извивките на бедрата му.

И все пак, тези очи. Нещо странно в очите й, което…

Морлънд я погледна и усети как лудостта го завладява. Трябваше да спре. Трябваше да се овладее. Сега. Преди да е…

Пламналото му тяло обаче не искаше да се подчини.

Той наклони назад главата й. Устните му жадно се притиснаха върху нейните и се впиха в меката извивка на устата й. Шапката й тупна на земята.

Колко прекрасни са устните й. Меки и влажни. С дъх на ягоди и мента.

Беше като упоен от съблазнителното благоухание, когато пленничката му яростно се съживи и диво заблъска с ръце и крака.

— По дяволите, жено! Няма нужда да… — Морлънд се сви от болка, защото мъничкият й юмрук с все сила се заби в челюстта му. — А-у! Спри се! Няма да…

Отворената й десница шамароса бузата му. В следващия миг обутото й в полуботушки краче се вряза в пищяла му.

Той отскочи назад, ругаейки.

Но малката тигрица беше готова за нов удар. Косата й се виеше в див черен ореол около лицето й. Тя сложи ръцете си със свити юмруци на кръста си. През цялото време от очите й струеше болезнена, унищожителна заплаха.

Морлънд се ядоса. Значи девойчето иска да се бият? Е, добре. Щеше да й покаже някои хватки, които бе научил в Испания, макар че явно и тя беше опитен боец.

Сигурно е последната бездомна котка на Джеймс Камърън. Старият негодник имаше навика да приютява всякакви помияри. Дори от човешка порода.

Очите на Морлънд се сведоха към изящните хълбоци на жената, които се очертаха за миг под мръсните поли на дрехата й.

А може тя и Джеймс Камърън имаха по-интимни отношения. Може би тя…

В този момент момичето яростно атакува.

— Изобщо не си се променил, нали? Все така си угаждаш! Все същият хитър използвач!

Юмрукът й отново се стовари, този път върху рамото му.

Морлънд съсредоточи поглед върху заплетените къдри, върху изцапаните бузи и искрящите очи и се опита да разпознае плътния гърлен глас.

— Моля за извинение!

— Извинение? Няма да го получиш от мен, Тони Морлънд! Това няма да мине, защото вече знам всичките ти номера, грубиян такъв! И ако имаш поне малко ум в главата си — в което искрено се съмнявам, — ще изчезнеш оттук преди…

Грубиян? Знае номерата му? За какво говори малката лудетина?

Морлънд с ловко движение прехвана китката й, която прелетя край бузата му.

— Какви ги дрънкаш, жено? — Но в отговор получи само съскаща ругатня. Нежните й пръсти се свиваха конвулсивно пред очите му.

Тялото й потръпна, от изцапаното със сажди лице до стройните извиващи се бедра.

Неочаквано тя увисна безжизнена, като парцалена кукла, в ръцете му.

Морлънд я подхвана миг преди да се свлече на земята. Прегърна я през кръста и я притисна до гърдите си. Боже, колко беше лека!

И нежна.

И топла, особено до лакътя му, където се бяха долепили разкошните й гърди.

Пламенна и яростна допреди малко, сега жената бе само едно пухче в ръцете му…

Морлънд стисна зъби, когато бузата й докосна врата му и топлият й дъх опари кожата му. Усети странна топка в гърлото си.

Черната коса се разпиля върху страната й. Един кичур се стрелна покрай рамото й и се нагъна на черна панделка върху белия лен на ризата му.

И в този миг Антъни Ричард Лангфорд, петият граф на Морлънд, усети непознато досега желание.

Неописуемо. Сляпо. Диво.

И в същото време невероятно нежно.

Ала той не би направил нищо, за да го утоли. Честта не му позволяваше да се възползва от жена в подобно състояние.

Но, по дяволите, какво да направи, докато се съвземе?

Морлънд намръщено огледа безкръвните й страни с тъмни петънца от сажди по кожата.

Изведнъж дъхът му секна. Забеляза на дясната й китка малък белег с форма на звезда.

— Чеси? — прошепна той, без да може да повярва на очите си — Малката Чеси Камърън! Мили Боже, кога си пораснала толкова?

Минаха секунди. После минути.