Кристина Скай - Перлата на любовта

Блесингтън допи питието си и се облегна назад.

— Каква е следващата ни стъпка?

Морлънд се загледа в кристалната гарафа до ръката на Уелингтън. Тя му припомни за студените дефилета и мразовитите испански утрини. За дадените и неудържани обещания.

Спомени. Всеки по-горчив от предишния…

Когато Морлънд вдигна очи, те бяха по-ясни и по-прозрачни от кристалната гарафа.

— Има едно-две неща, които не споменах пред останалите. Трябва да ги чуете сега. Дори да получа книгата — а пред вас двамата трябва категорично да подчертая, че засега това е само вероятност, — ще разполагаме с твърде малко време, за да осъществим мисията си. Както знаете, дипломатът Амърст току-що се завържа в Англия, без да постигне успех пред императора относно търговските ни позиции. Но представители на двореца са намекнали, че императорът може да стане по-благосклонен, ако получи книгата на насладите. Всъщност дават ни три месеца да открием шедьовъра и да го върнем на императора. Ясно ви е, че ако не побързаме… — Нямаше нужда да продължава.

Уелингтън тежко се отпусна назад. Пръстите му забарабаниха по глобуса до прозореца, а той загледа синьото петно, отбелязано като Китай.

— Ако все още тази книга съществува, трябва да опитаме. Така или иначе, ще си осигурим свободната търговия с Китай, но предпочитам това да стане по мирен път.

Пръстът му бавно проследи криволичещия контур на бреговете, след което се премести върху сушата и спря на императорската столица Пекин.

— Планът ти може да се окаже гениален, Тони, но каква е вероятността да откриеш книгата? И как ще я познаеш, ако я откриеш? — Уелингтън погали глобуса. — Негово Небесно Величество едва ли ще остане доволен, ако му пробутаме някой фалшификат.

Морлънд мрачно се подсмихна.

— Едва ли. По-скоро веднага ще обезглави мръсника, който му занесе нещо друго, а не оригинала.

Уелингтън въздъхна.

— Големи диваци са, нали? Веднъж в Индия видях как един раджа заповяда цяло село да… — За малко да се впусне в спомените си, но се въздържа и изсумтя. — Но това сега е без значение. Искам отговор, човече. Ясен отговор. Можеш ли да се справиш?

Морлънд кимна.

— Мога. Разчитам и на помощник.

— Така ли? И кой е този щастливец… или нещастник?

— Това е тя — мрачно уточни Морлънд.

Уелингтън вдигна вежди.

— Сериозно? Аз се сещам само за един човек, който може да ти помогне, и това е Джеймс Камърън. Чух, че се е завърнал в Лондон с дъщеря си, но още никой не ги е виждал. Веднъж Камърън ми спаси живота в Индия, знаеш ли? — Очите на херцога зашариха по глобуса, проследиха начупените линии на Хималаите и се плъзнаха надолу към прашните дефилета, северозападно от Делхи. — Една нощ, както си спяхме, ни нападнаха петима бандити. Настана страшна бъркотия и тогава този огромен шотландец изскочи от джунглата, почернял като туземец, с брада и мустаци, стиснал ятаган между зъбите си. Да ви призная, уплаши ме повече от проклетите бандити! Той ги разпръсна като пилци, след което седна и си поиска бутилка от най-доброто ни уиски. — Уелингтън се подсмихна. — И истината е, че му дадох не една, а две, и то без капка съпротива.

Морлънд се засмя.

— Проклетият му мошеник! Да, това е Джеймс Камърън. — Усмивката му се стопи. — А Чеси… ъ-ъ… мис Камърън също ли е в Лондон!

— Живее близо до Холбърн. На „Дорингтън Стрийт“ двадесет и седем. Да ви кажа, не е от най-престижните райони. Няколко пъти се отбивах, но Камърън не си беше у дома. А дъщерята има глава на раменете си. И е много красива. — Уелингтън подозрително изгледа Морлънд. — Не ми казвай, че смяташ да я замесиш в това?

— Защо не? Ако е способна поне наполовина колкото баща си, ще може да разпознае книгата без никакво усилие.

Челото на Уелингтън се сбърчи.

— И дума да не става, момчето ми. Та това е книга на насладите, по дяволите. Не е за очите на една добре възпитана благородна девойка. Сигурно ще изпадне в истерия.

— Едва ли. Не и тази Чеси, която познавах навремето — каза тихо Морлънд. Но в очите му за миг се появи сянката на съмнението.

В крайна сметка, десет години бяха много време.

Дорингтън Стрийт, 27.

— Значи, това е мястото…

Лорд Морлънд се намръщи при вида на неугледната редица къщи със занемарени огради, чиято боя се лющеше. Това никак не се връзваше с представата му за Джеймс Камърън. Смелият до безумие авантюрист и страстен колекционер на азиатски антики по-скоро би наел къща на „Мейфеър“ или „Сейнт Джеймс“ и първокласна прислуга.