Кристина Скай: Перлата на любовта

Елспет подсмръкна.

— Беше миналият месец. Бях толкова самотна, а ти мислеше единствено за оня грозен оловен войник, който чичо Тони ти донесе от Лондон. — Пръстите й мачкаха косите на куклата. — Никога не се промъкваш да ме видиш, след като бавачката изгаси свещта. Никога не ме взимаш, когато ходиш за риба. И никога не искаш да си играем на рицари и дракони. Не и откакто нима херцог. — Долната й устна затрепери. Ти си доволен да забиеш нос в някоя прашна стара книга или да си губиш времето с конярите, или…

Джеръми свъси вежди с неприятното признание пред себе си, че упреците на сестра му съдържат голяма доза истина.

— Винаги имам време да поговоря с теб, пате. А следващия път, когато решиш да бягаш, по-добре ме вземи със себе си, защото инак ще те направя на бъз и коприва заедно със скривалището ти! Разбра ли?

Елспет послушно кимна, сразена от яростната му заплаха. Но само след секунда палецът й отново се измъкна от устата.

— Дже’ъми?

— Ъ?

— Какво значи бъз и коприва?

Тъй като и момчето не бе съвсем наясно относно значението, само изсумтя презрително.

— Хич и не питай, лудетино. Но имай предвид, че ще го направя и че много ще боли.

Децата легнаха на дъсчения под. Елспет отново беше налапала палеца си. Дълго време не помръднаха, замечтано загледани в прелитащите облаци.

— Дже’ъми?

— Сега пък какво има?

— Чичо Тони беше влюбен до носа си в лейди Рейвънхърст. — Елспет сбърчи чело. — Или май беше „влюбен до уши“. Не успях да чуя добре, защото сгъваха чаршафите.

Брат й зяпна.

— И в лейди Рейвънхърст ли?

Сестра му сериозно кимна.

— Втората прислужница го каза на втората камериерка. А после Кук ги шляпна и двете и им рече да не клюкарстват по адрес на господарите.

— Вярвам, че Кук го е направила. Боже, а ти къде беше по това време?

— В кухненския килер, разбира се. Какво означава „влюбен до уши“, Дже’ъми?

Брат й въздъхна. Имаше някаква представа за значението на този израз, но реши да не я споделя с малката любопитка. Всеки въпрос пораждаше нов, а навлизайки в темата, той вече не се чувстваше в свои води.

— Само, че харесваш някого.

Елспет се зае да оправя роклята на куклата и затананика.

— В такъв случай, аз съм влюбена до уши в чичо Тони — весело заключи тя. — Иска ми се той да ни беше баща.

— Той ни е чичо, глупаче. Не може да ни бъде баща.

— Да, ама изглежда също като татко. И името му е почти същото. Освен това баща ни не струваше, всички слуги го казват.

Джеръми бе дочул достатъчно клюки и подобно изявление не можеше да го завари неподготвен, ала не му стана приятно, че и Елспет го знае.

— Какво точно си чула да приказват слугите, Елспет?

Сестра му сви рамене.

— Че е лъжел на карти. Третият лакей спомена, че не си плащал дълговете от комара, че останал без пукнат грош и, че натиснал една от кухненските помощнички с кифла в пещта. Какво означава това, Дже’ъми?

— Няма значение — потресен изстена брат й.

Елспет започна заговорнически да шепти.

— Сигурно няма. Обаче Кук каза, че татко бил човек с големи пороци. Какво ли искаше да каже, Дже’ъми? — Малката й главичка се наклони на една страна. — Дали не е крал кифлички от килера като нас, когато ни наказаха да си легнем без вечеря? Дали третият лакей не е имал това предвид, когато спомена кифлата и фурната?

Очите на Джеръми изведнъж станаха студени.

— Сигурно нещо подобно, Елспет.

Лъжата прозвуча достатъчно убедително. Все пак през последните месеци Джеръми научи доста добре как се лъже.

Научи също как да скрива болката от неочакваните открития и нямаше да допусне Елспет да преживее същото.

— Няма значение. — Той погали разрошените й златисти къдрици. — Аз ще се грижа за теб. Ще се справим чудесно.

Елспет го награди със слънчева усмивка, съдържаща безграничната й вяра в неговите способности. После й хрумна нова мисъл.

— Ами ако чичо Тони никога не се върне? Ако отиде пак на онова място… Китай ли се казваше? Или на оная проклета война с подлия стар французин? Чакай, казваше се…

— Той е корсиканец, а не французин, Елспет. Освен това войната свърши. А чичо Тони вече никога няма да воюва, забрави ли? Каза ни го през нощта, когато се върна след… след…

Гласът на Джеръми замря в гърлото му, когато си спомни нощта, в която Тони бе пристигнал, кален и изтощен, от Бат. Прегърна децата и силно ги притисна до себе си.

И така те научиха, че майка им няма да се върне у дома. Никога.

След няколко месеца чичо им отново ги прегърна така и им каза същото за баща им.