Кристина Скай - Перлата на любовта

— От всички невъзпитани, важни тъпанари… — Изведнъж момичето се обърна. Метлата бавно се смъкна от рамото й. — А вас кой ви е молил да…

Внезапно онемя. Дъхът й секна.

Морлънд, свикнал с ефекта, който лицето му с изваяните черти и изумителните му лазурни очи предизвикваха у непознатите, само се усмихна.

След миг усмивката му стана лъчезарна.

Под торбестата рокля и елечето различи меките извивки на доста приятни женски форми.

Денят мигом започна да се прояснява.

Глезените й бяха добре оформени.

Шията — нежно извита.

А гърдите се очертаваха съблазнително закръглени и явно си заслужаваха да им се обърне по-специално внимание…

Докато той така внимателно я разглеждаше, иззад нея се дочу приглушен звук. Миг по-късно дръжката на метлата се заби в корема му. Преди да успее да реагира, Морлънд беше изтикан през портата в конюшнята.

— Ей, един момент. Дошъл съм да видя…

Думите му увиснаха във въздуха. Портата се тръшна под носа му и резето щракна.

Как успя да го направи тази проклета жена? Изглеждаше толкова мъничка, че едва ли би могла да откърши няколко розови пъпки, камо ли да мери сили с него.

Ала ето, той се озова тук, насред конюшнята, и зяпаше затворената и залостена порта.

И ядът му започна да набира сила. Та той само се опита да помогне. Даже спаси поръчката на господарката й.

Ама за какво се мисли тази слугиня? Той с все сила задумка по портата.

— Дошъл съм по работа при господаря на къщата, момиче, при Джеймс Камърън! Тичай и бързо му кажи, че лорд Морлънд е дошъл да го види!

Това ще я вразуми, помисли си самодоволно.

— Върви да лаеш пред чуждите порти, куче! Тук няма ни’къв Джеймс Камърън, тъй че си иди и не закачай почтения дом.

Морлънд се намръщи.

— Тогава кой…

— Ня’ам време за глупости. Глей си работата, казах!

Очите на Морлънд помръкнаха. Вгледа се в паянтовата порта.

След миг ботушът му с трясък се заби в дървото, точно под резето. Портата зейна, а три дъски изхвърчаха.

— Как смеете! Ще струва цяло състояние да се поправи! Нямам друг избор, освен да…

— Трябва да видя мистър Камърън, момиче. — Пръстите му се впиха в китките й, които бяха учудващо силни за жена с нейния ръст. — Ти ли ще ме въведеш, или сам да намеря пътя?

Отговорът й бе силен ритник в пищялите му и ръгане с лакът в ребрата.

Морлънд изруга, завъртя се и я издърпа до оградата.

Гърдите й се опряха в рамото му, а хълбоците й — до бедрата му.

Бяха деликатни, учудващо деликатни.

Графът погледна надолу с леден поглед.

Деляха ги милиметри, тялото й се извиваше между бедрата му.

Тя се опита да се отскубне.

Той още по-плътно я притисна към себе си.

Изведнъж коремът й докосна слабините му.

Морлънд не смееше да помръдне.

Гъвкава, дяволски гъвкава. Дали ще бъде така гъвкава и под него? Каква ще бъде тази страст и жар, ако са в леглото му?

Синеокият граф се навъси, чудейки се откъде му хрумна подобна мисъл.

— Пусни мъ, проклет дъ си! Пусни мъ, щото… Пръстите му несъзнателно стегнаха хватката си.

Тази слугиня се изразяваше много странно, ту говореше ясно и правилно, ту с уличния език на простолюдието.

Той огледа лицето й, засенчено от клепналата сламена шапка.

Носът й бе изящен и деликатно оформен, нищо че бе изцапан със сажди. Изведнъж графът усети лек аромат, едно изящно и екзотично благоухание.

И той внезапно усети желание да зърне очите й.

Блъсна шапката и изкрещя, когато зъбите й се впиха в китката му.

— Стига, малка дивачке! — изруга той, напъха коляно между краката й и я прикова до оградата. За миг шапката й се килна.

Морлънд успя само да зърне очите й. Те бяха тъмни и пламтящи. Жажда за смърт и унищожение беше най-топлото чувство, което можеше да се прочете в тях.

Но какво още имаше в тези очи? Морлънд навъсено огледа пламналата, извиваща се жертва. Дали не бяха сини? Сиви? Може би зелени? Начумери се и я притисна още по-силно. Сладък и нежен, парфюмът й изпълни гърдите му. Гъвкавите й хълбоци бяха плътно притиснати до бедрата му, гърдите й — под рамото му.

Той яростно изруга. Пулсът му се ускори лудо. Мили Боже, това девойче ухаеше прекрасно. А усещането на тялото й бе още по-приятно. Той бавно пое дъх, опитвайки се да познае парфюма й.

Но след миг това вече нямаше значение, защото ръката му някак сама се плъзна по ханша й, момичето политна върху гърдите му.

Първата му работа бе да свали ужасната сламена шапка. Лъскави абаносови къдри се посипаха по раменете й и стигнаха чак до кръста.